В София беше представен новият превод на Библията на български език. Това събитие – защото преводът на Библията винаги е събитие – се очакваше от години и то се случи тъкмо в навечерието на празника на славянската писменост и на българската просвета и култура. А това не е случайно, защото писменост, просвета и култура се градят върху основата на Св. Писание на християнството, към което и нашият народ достойно принадлежи.
Преводът на Библията е началото на славянската просвета, при това не само в областта на вярата. Св. Братя Кирил и Методий по този начин отвориха за славяните не само дверите на православието, но и откриха просторите на всички знания. И през Възраждането българската просвета отново започва от преводите на Св. Писание. Това съвпада с усилията на протестантски християнски мисии по нашите земи, а и въобще сред българите из обширната Османска империя. Протестантски мисионери и български книжовници правят първите преводи още от началото на 19 в. (сред тях са и Петър Сапунов, и Константин Фотинов), за да се стигне до цялостния превод на Новия Завет от йеромонах Неофит Рилски (издаден за пръв път през 1840 г. и за 19 г. претърпял 7 издания), до първото издание на т. нар. Славейков превод на Новия Завет от 1866 г. и на цялата Библия през 1871 г., правен от международен екип преводачи. Св. Синод на Българската православна църква – Българска Екзархия закъснява с повече от половин век (по обективни и субективни причини), но накрая издава своя превод на Четириевангелието през 1920 г. и на Библията през 1925 г. (тиражът се печата основно през 1926 г.) – голямо постижение в езиково и полиграфично отношение. Оттогава десетилетия наред БПЦ не е могла да издаде Библията, макар в 50-те години на миналия век да започва работа синодна комисия за преглед (ревизия) на превода. И в 1982 г. се отпечатва отново старият превод от началото на 20 век, но вече по новия правопис.
Този превод от политическите промени в 1989 г. насам се издава многократно от възстановеното Българско библейско дружество (ББД), но той не престава да носи белезите на своите слабости, основната от които е остарелият език и изказ. Така през 1993 г. по инициатива на Обединените библейски дружества (ОБД) екип от преводачи, всички преподаватели в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, започват новия превод на Библията. Това бяха проф. прот. Николай Стефанов Шиваров, проф. Славчо Вълчанов Славов († 2013 г.), доц. Иван Желев Димитров, гл. ас. Румен Стефанов, а богословът-славист проф. Стефан п. Емануилов Кожухаров († 2000 г.) е редактор-стилист. Най-напред превеждат Новия Завет, който излиза през 2002 г. Същевременно е започнал и преводът на Стария Завет, в работата над който се включват още доц. Емил Трайчев Стоянов и гл. ас. Ивайло п. Иванов Найденов (титлите на университетските преподаватели са според тогавашното им академично звание – бел. ред.), а славистът проф. Светлина Николова (на първата снимка) от БАН замества починалия медувременно проф. Кожухаров. Преводаческата работа е направена по изискванията на съвременното преводаческо изкуство, като се цели т. нар. функционален превод, съчетан с вярност към православната традиция на библейския текст. За съжаление при последния преглед на превода от служители на ББД и без участието на преводаческия екип са направени някои малки промени без да се консултират преводачите, но все пак издаденият текст наистина представлява последната дума на библейското преводаческо изкуство.
На представянето на луксозното издание на новия превод на Библията във Военния клуб в София присъстваха, освен членовете на ББД, още някои от преводачите, консултантът на ОБД Ленарт де Рег от Холандия, представители на БПЦ и на другите християнски вероизповедания у нас, преподаватели и студенти по богословие от БФ на СУ и много гости. На това тържество на Божието слово приветствия казаха редица дейци на библейската наука и на библейското дело в България. Беше отдадено дължимото и на паметта на проф. Вълчанов, който не доживя да види завършен този плод на своите ръце.
Новият превод на Библията, издаден от ББД и отпечатан в Южна Корея в луксозен вид, се продава и по Интернет.
Проф. Иван Желев Димитров:
Ленарт Дерек от Холандия:
