На заседанието си в сряда Св. Синод е одобрил Правилника за дейността на Духовната академия в Пловдив, изготвен от сегашния протосингел на Пловдивска митрополия и ректор на семинарията в града отец Добромир Костов. Предвижда се тя да се помещава в сградата на семинарията „Св. Кирил и Методий” и да носи същото име. Студентите в нея ще бъдат на пълен пансион и поради тази причина жени в нея ще учат само задочно, съобщава „Стандарт”. Духовен надзорник на учебното заведение ще бъде Пловдивският митр. Николай. Ректор ще бъде неговият протосингел отец Добромир. Идеята е завършващите в Пловдив семинаристи да продължават обучението си непосредствено в Духовната академия, както и т. нар. паралелци, които и сега съставляват съществена част от обучаващите се Софийската духовна семинария, но обучението им няма правен статут. Духовната академия ще бъде на пряко подчинение на Св. Синод и няма да има връзка с никой от държавните университети.
Студентите ще бъдат приемани в 4 факултета и ще учат общо 8 семестъра редовно и задочно. Първите студенти ще бъдат приети още тази академична година. Задочниците ще стартират през септември, а редовните – през октомври.
За разлика от първоначално обявеното намерение, според което Духовната академия щеше бъде на държавна издръжка, сега е решено, че тя ще се спонсорира от Църквата. Няма информация кой ще осигурява тези средства. Сега двете семинарии се признават от държавата за средни училища и поради тази причина получават държавно финансиране. Останалите средства, необходими за поддръжката на пълния пансион на учащите се, се осигуряват от Църквата. Така издръжката на Софийската семиналия е възложена на Рилския манастир, а Пловдивската семинария се издържа от Бачковската св. обител.
Към настоящия момент не е ясно дали новата академия ще покрие държавните изисквания за висше учебно заведение, за да може получаваното там богословско образование да се признава за висше. Този проблем е важен не само предвид възможностите за реализация на завършилите студенти, но и защото Уставът на БПЦ изисква за редица длъжности висше богословско образование.
И други изповедания у нас създадоха свои висши учебни заведения, които обаче не могат да изпълнят критериите за държавна акредитация – такива са Висшият ислямски институт, Висшият евангелски богословски институт, Висшето духовно училище „Св. Тривелий” и др.
