Няколко дни преди изборите Бачковският игумен Борис изпрати „до медиите” отворено писмо. В дългото шест страници писмо с неумел правопис (който от респект запазваме) той заявява, че „няма да призове своите привърженици да не гласуват за него” и не се отказва от амбициите си за митрополитска корона.
Писмото, което е адресирано до медиите, всъщност е предназначено за църковните противници на епископа. То съдържа фрази и намеци, които са разбираеми единствено за тях и не могат да бъдат разбрани от масовия читател. Затова писмото се явява един „шедьовър” на църковното лицемерие и своеобразна „предизборна програма” на епископ Борис. Какво съдържа тя, ще се опитаме да разтълкуваме на читателите ни:
1. „Пари, приходи и пак пари”. Така може да бъде обобщен лайтмотивът на програмата на владиката. В текста са споменати общо 26 пъти думата пари и нейните синоними – приходи, треби, суми, цифри, нули, нула, десетици, заплати, доходи. Проявите, които игуменът не харесва, са „платени”; свещениците, които не го приемат, са „богати” и т. н. Единствената мотивация за действията на свещениците, която той вижда, е „материалният комфорт”. Всъщност това е единствената тема, която искрено вълнува епископа. В това той безспорно е искрен. През тази призма той гледа на света, в този му имидж го познава и цялата БПЦ, а и не само.
2. Чистка на опонентите му. Напористият кандидат-митрополит открито заявява намерението си да се разправи с критиците си във Варна. Той цитира сталинския лозунг „Незаменими хора няма”, заплашвайки отец Василий Шаган, като го споменава поименно цели четири пъти. Кандидатът отсега призовава варненските свещеници предварително да си напишат писмата с молби „да ги премести от църковно служение в богатите храмове от гр. Варна и епархията и да ги назначи на служение из добруджанските и шуменските села, а на техните места да назначи млади бедни свещеници от Добруджа и Шуменско”.
И още: „За никого не е тайна, че при смяна на една политическа власт с друга малко или много има кадрови промени. При смяна на църковната власт не е по различно”. Той разсъждава като светски човек и за него няма разлика между политическата и църковната власт: „Единствената разлика е, че политическата власт се сменя по-често, а църковната по-рядко”.
Тук еп. Борис е искрен: горделивият и алчен човек е винаги отмъстителен. Той дори не крие тези си чувства. Припомняме, че именно в бедните околии на Варненска епархия „шеташе” предизборно игуменът и неговите пълномощници, дошли включително от съседни епархии. Сега той открито казва, какво всъщност е обещавал на своите „лоялни” гласоподаватели.
Нито опит за „богословска маскировка” няма в писмото на игумена – със сигурност дори наум не му минава, че свещеникът не е пионка в ръцете на митрополита, а пастир, духовен баща на конкретни хора, които се благославят от него, изповядват се при него, поверили са му съдбите си, тайните си; и че местейки свещениците наляво и надясно в епархията, той разбива духовни съдби не само на свещениците. Това кандидат-митрополитът няма как да знае, защото със сигурност при него никой не се изповядва.
3. „Разделяй и владей”. Еп. Борис възнамерява да управлява Варненска (или някоя друга) епархия, като създава интриги между свещениците, а и между свещениците и миряните, като ги противопоставя един на друг. В т. нар. „отворено писмо” той:
а) Разделя свещениците на „богатите от Варна и централните храмове” и „бедните от добруджанските и епархийските села”. В писмото се казва: „Приходите от всички тези „треби” спомагат за формирането на разликата в нулите в месечните финансови приходи на един свещеник от гр. Варна и един свещеник от селата. Въпреки разликата за приходите от „треби”, които предлага един триста и петдесет хиляден град като Варна и едно добруджанско или шуменско село с 500-1000 жители няма да се учудя, ако о. Шаган и протестиращите свещеници от богатите варненски църкви ще кажат възмутено: „Ние не служим за пари, земята Господня навсякъде е еднаква, ние сме готови да служим на Бога където и да е било – във голям град или в добруджанските села, ние само претендираме за нов морал в църквата!”.
Противопоставянето „бедна провинция – богат център” е вторият лайтмотив в писмото му до избирателите. Свещениците ще бъдат манипулирани чрез желанието си да решават материалните си проблеми. Решаването на проблема с доходите на духовенството Борис вижда, като премести „лоялните бедни” на местата на „богатите непокорни”. Като бизнесмен и светски човек той смята, че това е главното, което формира отношенията между клирици. С това даде заявка, че ако стане митрополит, ще управлява с „морков и тояга”. Така управляват и други авторитарни митрополити и няма нищо по-развращаващо църковния живот от този принцип.
б) Противопоставя миряните на свещениците в епархията. В писмото си той се обръща към „благочестивите и наивни миряни”, които са станали жертва на интригите на „богати и лоши свещеници”: „Щях да запазя това си смирено поведение, но отвореното писмо на група православни християни от Варненска епархия ме разчувства(!?)”. „Помолете тези, които ви заблудиха да напишете това писмо да ви покажат убедителни доказателства”. „Нямаше да има нужда чрез приказки за нов морал в Църквата да разиграват циркове и театри пред цяла България и да ви въвличат и вас във всичко това”. „Аз не ви се сърдя за текста и тона на вашето писмо, защото вие не сте го писали. Виновни са тези, които се изживяват за носители на нов морал и затова си позволяват да заблуждават хората с подобен род приказки. Позволете ми да ви помогна да се избавите от заблужденията и цирковете, чрез които не по ваша вина сте въвлечени „в новия морал”, като ви разясня някои подробности”. „Не искам моя брат в Христа (!) отец Василий Шаган и другите отци с него да нямат достойнството да ви погледнат в очите”.
И така нататък в същия дух.
4. Лицемерие, лъжа и интриги. Това е и най-неприятната част в отвореното писмо на владиката Борис. На обвиненията в развратен и немонашески начин на живот Бачковският игумен отговаря в следния житиеписен стил: „Аз отговарях не с думи, а с монашеско мълчание, понасях обругаванията и клеветите. Рождественския пост, в който се намираме, ми даваше допълнително сили да окрилям духа си, да укрепвам вярата си в Бога и да бъда изпълнен с любов към ближните, дори да са негативно настроени към мен”. „Щях да запазя това си смирено поведение, но отвореното писмо на група православни християни от Варненска епархия ме разчувства и ме накара, макар и за малко, да изляза от моето дълбоко монашеско уединение и да напиша тези редове”. „За съжаление колкото и да съм добър по душа не мога да изпълня това ваше желание”. „Уважаеми братя и сестри от Богоспасяемата Варненска епархия, в края на моето писмо най-сърдечно бих искал да ви благодаря, че ми писахте!!!”...
Безспорно е, че във витиеватата псевдохристиянска реторика Бачковският игумен има добър учител, който той нарича „образцов митрополит и пример за подражание във всяко отношение”.
Съвсем в духа на Юда, който, предавайки Христос, Го наричал „Учителю”, и Бачковският игумен с неприкрита подигравка нарича тези, които иска да унижи и дискредитира, свои „братя” – „моят брат в Христа отец Шаган”, „богобоязливи братя и сестри, членове на варненската християнска община”, „бяха противопоставени двама братя, две духовни чеда на митрополит Кирил”, „главният секретар на Св. Синод остава мой духовен брат”...
Именно спрямо еп. Наум сарказмът и лицемерието на Бачковския игумен достигат до непростимата за монах и епископ гавра с личността на други хора. Еп. Наум като главен секретар на Св. Синод вероятно разполага с документи и преписки, които уличават еп. Борис в не едно и две нарушения, но не си позволява да ги използва, за да разчиства лични сметки. Еп. Борис познава добре главния секретар и знае, че той няма да си позволи да дискредитира институцията, която представлява, и сана, който носи, за да отговаря на подигравателните помятанията по негов адрес на „скромния” игумен от Бачково, потопил се с голямо усърдия в Рождественския пост, както той отбелязва в писмото си.
Лъжите: За всички във Варненска епархия е известно, че през последните три години покойният митрополит Кирил не искаше и да чуе за Бачковския игумен. За причините може да предполагаме, но хладните им отношения са общоизвестен факт. Това обаче не пречи на „духовното му чадо” Борис да заяви на варненци, че бил избран от толкова избиратели понеже „аз съм първото духовно чедо на митрополит Кирил, и че той винаги е направлявал моето духовно-нравствено развитие и църковно служение. Винаги съм бил около него и винаги ми е бил за пример във всичко: учил ме е, поправял ме е, вдъхновявал съм се от него”. „Като верен и предан духовен син на дядо Кирил те припознаха в мен гарант за продължител на неговото дело”. „За мен оглавяването на варненската митрополитска катедра никога не е било самоцел, а възможност да продължа делото на моя духовен отец”...
Никога и по никакъв начин, твърди авторът на писмото, той не е убеждавал когото и да е във Варненска епархия да гласува за него: „Никога не съм призовавал, нито имам намерение да призовавам някого как да гласува. Това е забранено от устава на БПЦ, а също е несъвместимо и с принципите на личния ми морал. Най-учтиво бих желал да ви поясня и напомня, че гласуването е по съвест. Не по внушение, заплаха и стимули или под натиск от улицата”.
Ние ще спестим „прочита” на писмото на епископ Борис докрай, защото по думите на апостол Павел има неща, за които е срамно дори да се говори, но те разкриват по най-безспорен начин автора на писмото като човек, който мрази събратята си и е готов на всичко, за да стигне до короната и жезъла. Този дух на разрушение няма да остави никого незасегнат, защото по думите на св. Нектарий Егински, „сребролюбивият човек няма приятели”. В това ще се убедят и тези избиратели, които пак ще гласуват за него, както и владиците, които – не дай, Боже! – един ден могат да се окажат на една заседателна маса с него.
