Днес беше голям празник за столичната църква "Свети Седмочисленици", който при това отбелязва 110-годишнината от освещаването си. В деня на успението на св. Климент Охридски, когато празнуваме заедно тяхната памет, светата литургия с благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит отслужи неговият викарий, Знеполският епископ Йоан. Заедно с него служиха свещениците от храма, както и гости свещенослужители. Хорът със забележително музикално майсторство и подчертана молитвеност изпълни литургийните песнопения. Храмът беше препълнен от богомолци, сред които имаше и учени-слависти, а и лекари, защото днес е не само празник на славянските просветители, но и на светия лечител и великомъченик Пантелеймон.
Еп. Йоан проповядва за живота и делото на славянските просветители, като подчерта духовната стойност на тяхната дейност. Архиереят подчерта важността на техните послания в днешното време на разделение и напрежение, когато поради различни причини любовта не може да засияе в сърцата на хората. Той благодари на славистите и на лекарите за техните трудове за благото на всички. Поздрави също така председателя на храма ставрофорен иконом Николай Коцев за завършеното обновяване на стенописите, иконостаса и олтара.
Справка:
Този хубав храм с красива архитектура, забележителен иконостас, прекрасни икони и стенописи е плод от преустройването на изоставена след земетресение в 18 в. турска джамия, известна като Черната джамия. Когато в края на 19 век жителите на новия тогава квартал на новата българска столица обмисляли къде да се построи новата им църква, големият български държавник Петко Каравелов дава идеята вместо да се строи нова църква, самата Черна джамия да бъде преустроена на такава. Във вестник “Пряпорец” (бр.39 от 21 септември 1900 г.) той пише: “Като узнахме, че се готви нова църква да се построи в Алигина махала, близо до Черната джамия, ние настояваме самата Черна джамия, едно прекрасно монументално здание, да се превърне в църква. Хубавата сграда на джамията ще се запази от разрушение и с малко пари ще се обърне във великолепен храм, какъвто няма по цяла България, когато проектираната нова църква поради липса на достатъчно средства не ще се построи скоро и ще бъде малка и няма да се отличава от другите наши църкви. Нам ни трябват високи, светли храмове, да повдигат религиозното чувство – тесни, тъмни подземия имаме и тъй достатъчно”. Тази идея трудно си пробива път и след доста перипетии в края на краищата се налага. Веднага възниква и въпросът: на кого да бъде посветен новият храм? Има предложения патрони на църквата да бъдат св. Петка или светите братя Кирил и Методий, или св. Иван Рилски, тъй като се е знаело, че джамията е построена през 1528 г. по проект на известния османски архитект Синан върху храм на метох на Рилския манастир. Мнението на Петко Каравелов и в това отношение изиграва решаваща роля. В редица статии той прави предложението преустроената в православен храм Черна джамия да бъде посветена на Св. Седмочисленици: “Ние предлагаме тази църква да се нарича “Св. Седмочисленици” или както ги зоват още “светите Светлозарни учители”, на които толкова много дължи славянството. Твърдим, че никъде по българската земя няма храм, който да е посветен на “Светите Седмочисленици”. Слава и чест да бъде на светските и духовните хора в Средец, от които зависи названието на храма, щото новий бъдещий храм да се посвети на Светите Седмочисленици, действителни български учители и просветители” (П. Каравелов. Сбирка от статии. София 1897, с. 243).
Така джамията е била преустроена по идеен проект на руския архитект А. Померанцев, развит от видните български архитекти Петко Момчилов и Йордан Миланов. Куполът е поставен върху венец от прозорци, отворена е източната стена, за да се изгради олтарната абсида, както и страничните стени, за да се направят врати, добавен е нартекс и камбанария. Храмът е осветен на днешния ден през 1903 г. от Софийския митрополит Партений. Куполът на храма е изографисан през 1926 г. от проф. Никола Маринов и Господин Желязков, а във втората половина на миналия век постепенно се изписват стените му, които представят почти изключително български светци. По думите на тогавашния софийски викарий, Левкийски еп. Партений, този храм трябва да се възприема като "пантеон на българската святост". Наистина, южният престол е посветен на всички български светии, чийто празник е установен от Св. Синод на БПЦ през 1956 г. Северният е посветен на св. Иван Рилски, но досега не е осветен. Стенописите са дело основно на Николай Ростовцев и Димитър Бакалски.
