Директорът на вероизповеданията Eмил Велинов съобщи за "предстоящ църковно-народен събор"

Директорът по вероизповеданията Емил Велинов огласи пред bTV новината, че предстои "църковно-народен събор", на който може да се промени Устава на БПЦ в частта за избор на патриарх и по-специално за изискването за възрастта на кандидатите.

Припомняме, че последният Шести Църковно-народен събор се проведе преди четири години и тогава бе взето решение следващите събори да се наричат само "Църковни". Досега никой представител на ръководството на Българската църква не е съобщавал, че предстои свикването на Седми църковен събор. Даже напротив, закъснението за избори за нови делегати (според чл. 21 избори трябваше да се проведат през пролетта т.г.) и въобще отлагането на събора се обясняваше със здравословното състояние на патриарх Максим. По време на лятната сесия на Св. Синод от там съобщиха официално, че темата за свикването на Църковен събор не присъства в дневния ред. Тя не е присъствала също така и при есенната сесия на Св. Синод.

Сега за първи път и то веднага след смъртта на Българския патриарх се дава индикация, че Църковен събор може да бъде проведен преди свикването на Патриаршески избирателен църковен събор. При това тези индикации се дават от държавната власт, а не от църковната. Потвърждение за думите на Емил Велинов от страна на Св. Синод засега няма.

В устава на БПЦ правилата за провеждане на Църковен събор са регламентирани в чл. 15. Само такъв събор може да приема промени в устава. Правилата за провеждане на Патриаршески избирателен събор са определени в чл. 41 на устава. Патриаршеският избирателен събор има изключително изборни функции и не разглежда други въпроси. Делегатите в двата събора се определят на различен принцип.

Емил Велинов каза, че има още един начин за промяна на устава в частта за възрастта на патриарха, а именно "чрез синодална наредба". Това изказване на директора по вероизповеданията може и да отразява настроения в църковните среди, но противоречи на Устава на БПЦ, по чиято буква би трябвало да се ръководят представителите на държавата в отношенията си с Църквата. В Устава на БПЦ Св. Синод няма правомощия за промени в Устава. "Вратичка" може да се намери в чл. 58, ал. 12, където се предвижда сред правомощията на Св. Синод "да приема синодални наредби за устройството и управлението на Църквата в неотложни случаи и да ги внася за разглеждане в първия  свикан след издаването им Църковен събор". От изказването на Емил Велинов могат да се направят изводи, че такъв "неотложен случай" е невъзможността на определени митрополити да участват в изборите на патриарх.

Вижте материала в Двери през май т.г. по повод отлагането на църковния събор тук.