6 ноември в Смолян ще запомним с необичайна тихост навсякъде в града, с размяна „Бог да го прости!” и траурен камбанен звън от седемте църкви в града и параклиса в двора на архиерейството. Толкова много скръб и добри думи, съчувствие към духовенството, което осиротява и към народа ни, който трябва да бъде закрилян!
В духовната ни околия, където има свещеници, в 11 часа бе отслужена заупокойна молитва за Негово Светейшество, а знамената пред църквите – националното и на митрополията, бяха свалени наполовина. От ранна сутрин хората, научили от медиите за кончината на Патриарх Максим, прииждаха към църквите, за да запалят свещ.
В най-големия храм в Смолянска духовна околия „Св. Висарион Смоленски” предстоятелят отец Димитър Михайлов подготви траурен кът с портрета на Патриарх Максим, цветя и свещник, където хората да поставят запалените свещи и да се помолят за душата му. Рускиня, живееща в Смолян от 20 години, сподели, че е дошла да запали свещ за Патриарх Максим, защото го цени като голям ръководител на църквата, свършил е тежка и отговорна работа по време на атеизма и разкола и иска да се помоли душата му да попадне в царството небесно. Това би трябвало да направи всеки християнин и всеки българин, каза тя.
Друга млада мирянка се просълзи: „Съжаляваме, това е загуба за всички нас. Може би не осъзнаваме още колко е голяма загубата, но вътрешно всеки от нас трябва да си даде сметка, че това не е само загуба на един човек, загуба на един дух, на една личност, а загуба на един обединител на българите, на народа ни. За голямо наше съжаление вече го няма в един труден за всички нас момент, когато обединение ни е много необходимо. Бог да прости Патриарх Максим!”
Отец Димитър разказа, че още като студент в Богословския факултет познавал Патриарх Максим, а после имал служебни срещи с него, особено когато се е взело решение да се строи катедралният храм „Свети Висарион Смоленски” преди 10 години: „Аз съм с отлични впечатления от него. Държеше се като обикновен човек, като баща, истински монах, странеше от светски изяви и твърдо отстояваше православната вяра през годините на атеизма. Той е казвал, че може би е допускал човешки грешки, но никога не е правил компромиси в ущърб на църквата. Православният свят тъгува, тъгува България и миряните и най-вече ние, духовниците, защото знаем какъв човек ни напуска, главата на БПЦ, опората за всички нас. Въпреки напредналата възраст той мъдро ръководеше нашата православна църква и даваше завети и наставления. Неговите желания бяха да се запази целостта на българската църква, да няма разединения, както сред висшите духовници, така и между миряните. Ние трябва да следваме този му завет.”
