Над 100 храма у нас започват ремонти с европейски пари. Строители влизат в 100 наши църкви, за да мажат стените, да укрепват фасадите и да правят градинки. Маратонът започва с пари от еврофондовете. 20 милиона евро са осигурени по мярка 322 от програмата за развитие на селските райони. Недоглеждане в българските закони отхвърляше досега църквите като бенефициент по нея, защото не са регистрирани като търговски дружества. Нова наредба обаче разреши финансирането от Европа.
В три храма с името "Св. Георги" ремонтите започват до дни. Те са в Белоградчик, Брезник и Белово. Сред първите 5 одобрени обекта е и девическият манастир "Покров на Пресвета Богородица" в Ресилово.
Храм-паметникът "Св. Георги Победоносец" в Брезник ще получи 840 хиляди лева, с които ще се смени покривът, ще се вдигне така чаканата от града камбанария и ще се направи парк. Строителната фирма вчера подписа ипотека с банката. Тя заложи свое имущество, за да гарантира паричния заем. Храм-паметникът "Св. Георги Победоносец" е осветен на 21 юни 1948 г. от епископ Пимен. Плановете са дело на арх. Смирнов, проектирал и строил храм-паметника "Александър Невски" и арх. Кантарджиев. Църквата е внушителна по обем - събира до 700 души. Олтарът е дървен, с икони в класически стил, без стенописи.
С европари в Девическия манастир "Покров на Пресвета Богородица" в с. Ресилово ще бъде изграден парк със сцена. В проекта са предвидени детски кътове за игра, чешма с мостче и цялостно озеленяване. Светата обител е в подножието на Рила планина, а всеки, който е посетил мястото, твърди, че е попаднал в рая. Монахините са успели да направят приказно красива местността и двора, паркът е с уникални дървета, а край тях се разхождат пауни.Всяка черква може да наеме консултанти и да кандидатства с проект. Тя обаче може да получи финансиране само за обновяване на сградния фонд и на иконостаси, озеленяване, нови огради и алеи, но не и за ново строителство.
Доказвахме, че храмът не е предприятие
Йеромонах Никанор от Църногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян"
- Отец Никанор, с какво работната група надви грешката на бюрократите?
- С търпение и безкрайни разговори в търсене на изход от абсурдната ситуация. В началото преговорите зациклиха с безумни изисквания. Стигна се дотам, че настояваха да докажем, че църквата не е предприятие. Синодът е бил канен няколко пъти на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз, но не е излъчил свои представители, които да защитят интересите на Църквата. Когато всичко е било договорено преди 5 г., експертът в министерството на земеделието и горите Мария Юнакова първа попита има ли проблем храмовете да участват в европроектите. Тогавашният министър Нихат Кабил се зае да поправи пропуска и изпрати в Брюксел вече одобрената програма, но с нужните поправки. Те дадоха възможност на вероизповеданията да бъдат бенефициент, и то на 100%. Не става дума за проекти, от които се печели, а за такива, които са в обществена полза - да има къде човек свещ да запали, молитва да си каже.
- Напълно ли е решен вече проблемът между Църквата и държавата?
- Държавата отстъпва, доколкото може. Тя прие, че сама е написала Закона за вероизповеданията и трябва да намери начин да го "сдобри" с останалите закони. От своя страна Държавата ни налага ясно счетоводство, което е полезно. Също и изискванията към обществените сгради. Хубавото е, че се промени и отношението на чиновниците, при тях направо стана "революция" с идването на Румен Порожанов в Държавен фонд "Земеделие" и Никола Христов в селската дирекция на земеделското министерство. А начело на "бачкаторите" са Деси Тодорова и Янаки Червеняков. Тези няколко имена са емблематични за процеса.
