Национална инициатива за построяване на български културен и поклоннически център с молитвен дом в Йерусалим беше представена днес. Очакваме пълно съдействие от държавата за идеята, заяви кметът на община Кюстендил Петър Паунов, който е един от учредителите. Сред останалите лица в инициативата са доц. д-р Александър Омарчевски, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", журналистите Георги Милков и Горан Благоев и социалният антрополог Харалан Александров. Вече са задействани дипломатическите контакти и са уведомени членове на Св. Синод. От Българската православна църква се очаква само да благослови начинанието. "Ще се постараем да бъде предоставен готов имот", обеща Паунов. България е единствената християнска държава, която няма църковно присъствие на това свещено място, напомни той. Паунов отбеляза, че още през XI век в Йерусалим е съществувал български молитвен дом и определи като недопустима липсата на такова църковно средище днес. Той е уверен, че са десетки хората, които подкрепят идеята и в България, и в Израел. По думите му няма българин от спасените евреи, който да е забравил специалното отношение от страна на българската държава преди 70 години.
Според доц. Омарчевски всички български поклонници, които посещават Божи гроб, имат нужда да чуят църковната служба на родния си език и да се почувстват като на "своя земя". За него това ще бъде историческа крачка в историята на модерна България. "Идеята е изцяло да бъде изграден (този молитвен дом) без църковни средства. Църквата не е в цъфтящо финансово състояние. Става дума за инициатива на градски и държавни власти", отбеляза той.
Журналистът Горан Благоев обърна внимание, че от средата на XIX век сме имали българска колония в Йерусалим и това е малко известен факт. По думите му това са били основно емигранти, търсещи препитание, които са имали идея за център, който да е културно средище на българите и да ги обединява.
"Идеята ни е това да бъде поклоннически център, който да привлича поклонници от цялата страна, с възможност да отваря врати на наши сънародници мюсюлмани, защото Йерусалим е средище на трите основни религии. Българската държава има ресурс да поддържа и да се грижи за един такъв поклоннически център", смята Горан Благоев.
"Йерусалим е едно много съкровено място. Винаги там съм срещал много българи", каза и журналистът Георги Милков.
Социалният антрополог Харалан Александров смята, че твърде много сме загубили от новата ни история и е време "да си върнем нещо, което е наше и над което имаме право".
Идеята за построяването на българско поклоническо място в Йерусалим е от доста години. Преди време Ваня Гезенко от Главно управление на архивите разказва на Горан Благоев, че след свое пътуване през 2001 г. до Ерусалим останала впечатлена от това, че всички православни църкви имат свои храмове в Светия град и като се връща започва внимателен преглед на документите в архива на Св. Синод.
Така открива преписката между българските монахини от манастира "Св. Архангел Михаил" в Йерусалим и българското консулство в Александрия (Египет), в която те излагат идеята си да се построи български параклис в Йерусалим.
През 2003 г. Гезенко открива и документи, свързани с благотворителното просветно дружество "Поклонник", създадено в началото на ХХ в. като Йерусалимско дружество в София и по-късно преименувано. Целта му е била да подпомага поклонническите пътувания на българи до Светите земи и Йерусалим.
През 1917 г. това дружество е получило като дарение една "малка къщица с един декар триъгълно дворно място" в палестинския град Лида, по тогавашната жп линия Дамаск-Йерусалим. Имотът е бил собственост на Желка Михалева от Хасково, която го завещава на дружеството "Поклонник" с желанието постройката да бъде изпозвана за подслоняване на българи, тръгнали на поклонение към Ерусалим. Съдбата на този имот сега е неизвестна.
Освен това има исторически свидетелства за съществуването на български параклис на Божи гроб.
Немският монах Йоан Вюрцбургски, посетил Йерусалим между 1160 и 1170 г., когато градът е владян от кръстоносците, пише че в голямата църква, издигната над Божи Гроб "различните народности и езици" имали свои "параклиси и вътрешни църкви". В дългия списък от 22 народности, които имали параклиси при Божи гроб, той поставя българите на второ място, веднага след гърците, които са може би най-голямата православна общност в града.
В спомени за поклонническото си пътуване до Йерусалим през 1858 г. българинът Димитър Паничков предава разказа на един български свещеник, че "някога абисинската стаичка до Светия гроб и черквата свети Яков са били български". Според свещеника още по времето на цар Симеон Велики в Светия град съществувал голям български манастир "Св. Симеон" и той бил обитаван от български монаси чак до началото на ХIХ в.
