През последните дни медиите разпространяват изказвания на руският клирик йеромонах Зотик, служащ в руската църква-подворие в София. Той припомня събития отпреди шест десетилетия – как на 10 ноември 1952 г. на заседание на Светия Синод на Руската православна църква под председателството на Руския патриарх Алексий І е взето решение да се предадат ”в юрисдикция и владение на БПЦ следните енории, манастири и клир на Руската православна църква в България: енория в село Царев брод, енория град Димитрово, енория във Варна, енория в град Пловдив, енория и храм-паметник в село Шипка, енория в село Княжево, енория в град Русе, мъжки манастир „Св. Архангел Михаил” при село Кокаляне и Девически манастир „Покров Богородичен” в село Княжево”. Отец Зотик, възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, вероятно не е пояснил на журналистите, че въпросните църковни поделения (по смисъла на ЗВ/2002 г.) до 1952 г. вече цяла седемлетка са съществували противоканонично на територията на поместната автокефална БПЦ като поделения на чужда поместна автокефална православна църква. И този акт от 1952 г., макар и закъснял, е бил единствено правилният. „Не може РПЦ да има енории на каноническата територия на БПЦ, както дотогава е било с енориите в посочените селища (като чужденец отец Зотик сигурно не знае, че няколко години град Перник се наричаше Димитрово– б. р.) и двата манастира. Това не е жест на благоволение, а поправяне на грешка!” – заяви за Двери.бг наш църковник. Наистина, след болшевишката революция от 1918 г. и последвалата гражданска война в Русия у нас, в България, намерили убежище десетки хиляди руснаци, сред които поне двама архиереи и множество други руски клирици. Със съгласието на гражданските и църковните власти в Царство България руснаците са организирали свои църковни общини (енории), а също и монашески обители. Това е било допуснато по изключение поради схизматичното състояние на БПЦ в онези десетилетия. Но след възстановяването на каноническия статут на БПЦ с вдигането на схизмата през февруари 1945 г. е било наложително тези етнически и канонически църковни поделения да се влеят в структурата на БПЦ, което всъщност е станало през 1952 г. Естествено е, че тази историческа даденост не предоставя никому реституционни възможности.
