На 25 февруари, събота, в Батошевския манастир "Въведение Богородично", с. Батошево, общ. Севлиево, ще бъде отслужена панихида за приснопаметния архим. Севастиан, духовен наставник на множество вярващи във Великотърновска епархия и цялата страна. Архим. Севастиян почина през 2008 г. и беше погребан в двора на манастира "Въведение Богородично". Там всяка година се събират негови духовни чеда, за да почетат паметта му в деня на неговото преставяне в Господа.
Живот и дело:
Отец Севастиян, един от най-добрите духовни старци у нас през последните десетилетия, е роден в с. Малък Преславец, Тутраканско, на 26 юли 1925 г. От юношеска възраст, едва 15-годишен, той отишъл в старославната обител "Св. Преображение" като чирак и послушник. Изпълнявал всички послушания в обителта, учил църковно четене и пеене. Прекъснал послушничеството си, за да отбие военна служба (тогава траела три години), и след уволнението веднага отишъл в любимата обител, където усещал, че Божията благодат и духовният опит на достолепните старци духовно преобразявали и него самия. След тригодишно послушничество край строгия йеромонах Роман игуменът архимандрит Силвестър го постригал за монах с името Севастиян. Под мантия го водел старецът му Роман.
Отец Севастиян беше изключително трудолюбив и въпреки невисокото си образование имаше големи познания в областта на техниката. Той беше съоръжил работилница в Преображенския манастир с дърводелски и други машини, изработваше всичко нужно за манастира, а години наред произвеждаше и фурнирни листове от липа и топола за изработване на лъжички за варено жито и вилички за разна употреба. Самите лъжички и вилички бяха предоставяни на девическия манастир "Св. Никола" в с. Арбанаси за допълнителна обработка, за да могат да се издържат и там 15-те монахини, след като властта им беше отнела много от имотите.
Още от 40-те години Търновският митрополит Софроний (тогава градът се наричаше само Търново) му беше възложил послушанието да се грижи за стопанството и на патриаршески манастир "Св. Троица", разположен в търновския Дервент точно срещу Преображенския. Манастирът от 1946 г. е обърнат в девически и отначало монахините живеят в схлупени стари стопански постройки. О. Севастиян взима дейно участие във възстановяне на сградите на девическата обител, развива стопанството й, създава и работилница с машини. После е назначен за ефимерий и заедно с покойната вече дългогодишна игумения монахиня Евдокия десетилетия наред бяха стълбовете на духовния живот в този Божи кът.
Най-важното - отец Севастиян никога не е преставал да служи. Той живееше чрез богослужението: то беше неговата школа, неговата духовна храна, неговият копнеж и неговата реализация на духовник. Каквото беше научил в този живот, го дължеше на манастира и на Църквата. А щедро го раздаваше на всички около себе си.
Поради оскудяването на монашеството в страната ни и липсата на добри духовници о. Севастиян беше сред най-търсените изповедници през последните три десетилетия. Но поради редица причини отецът през последните няколко години от старините си се наложи да търси обгрижване в различни обители. В интерес на истината всички искаха да го имат при себе си, защото винаги хората се стичаха там, където отец Севастиян пребиваваше: за духовен съвет, за изповед, за блага отеческа дума.
През 80-те години о. Севастиян беше изпратен от Св. Синод на БПЦ в Зографския манастир. Предварително обучен в консервация на икони, богато надареният от Бога архим. Севастиян направи твърде много в обителта да се издирят и с първични консервационни мерки да се съхранят от по-нататъшни увреждания множество изключително ценни икони, които бяха събрани в манастирския храм-параклис "Св. Кирил и Методий". Престоят му в Зограф, макар и непродължителен, остави дълбока следа за неговото трудолюбие, смирение и добротолюбие.
Днес много хора скърбят искрено за неговото преминаване от този временен свят във вечния живот. Те се чувстват духовни сироти, защото го няма вече техния грижовен отец, изповедник, наставник. И се молят Бог, Който владее над живи и мъртви, да го упокои в селенията на праведниците, а нас да помилва.
Бог да прости архимандрит Севастиян!
Да бъде вечна и блажена паметта му!
Вж също: Спомени за отец Севастиан: Любов Господня и вяра православна
