Във Видин ще отбележат 140 години от избирането на Антим І за Български Екзарх

На 24 февруари във Видин ще се проведе тържествено честване на 140-годишнината от избирането на Антим І за Български Екзарх.

Тържествата се организират от Видинска митрополия и са под патронажа на Областна Управа-Видин и със съдействието на Териториален архив-Видин.

Програмата на честването включва:
10:00 ч. – Панихида за Екзарх Антим І в старинния храм „Св. Пантелеймон“ (в двора на Видинска митрополия), отслужен от Видинския митрополит Дометиан.
10:40 ч. – Поднасяне на венци и цветя пред паметника на Екзарх Антим І, намиращ се в гробницата-мавзолей.
11:30 ч. – Откриване в МОЛ-Видин на изложба за Българската Екзархия и Антим Първи.
12:30 ч. – Конференция в памет на първия Български екзарх в Конферентния център на Областна управа-Видин.

Справка: На 16 февруари 1872 г. Видинският митрополит Антим е избран за пръв предстоятел на Българската екзархия.

Българският екзарх Антим е роден в Лозенград под името Атанас Михайлов Чалъков. Родителите му произхождат от с. Татарлар, Лозенградско. Приема монашество в Хилендарския манастир (1837 г.). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя – Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844 г.). Завършва с първия випуск богословското училище на о-в Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856 г.).

След завръщането си от Русия става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о-в Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. През 1868 г. става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.

На 16 февруари 1872 г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе важна роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието.

През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878 г.), поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879 г.).

По време на Сръбско-българската война от 1885 г. и сръбската обсада на Видинската крепост, комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите: „Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска“. Антим Първи умира на 1 декември 1888 г.

Мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия.