Не сме били доносник, не сме и няма да станем сега, предавайки списък с имената и ЕГН на свещенослужителите - председатели на църковните настоятелства и на църковните настоятели, както и игумените/игуменките и членовете на манастирските събори в диоцеза на Богохранимата ни Неврокопска епархия. Това се казва в Особено мнение на Неврокопски митрополит Натанаил, заявено в заседание на Св. Синод в пълен състав, протокол № 1, на 23 януари 2012 г., относно решението по параграф 7: „Да бъде изготвено и изпратено писмо до всички митрополити, с което да им се препрати писмото на Евтим Костадинов, за съобразяване и изпълнение. Епархийските митрополити следва в срок до 15 дни от получаване на писмото да изпратят отговорите в Канцеларията на Св. Синод".
Пълният му текст гласи: „Държим да заявим, че поддържаме особеното ни мнение, заявено на 13 декември 2011 г., протокол № 41, и представено в Св. Синод на 15 декември същата година, и че оставаме на особено мнение по решението на Св. Синод от 23 януари 2012 г., протокол № 1, да се предоставят данните на лица, заемащи ръководни длъжности, съгласно чл. 140, ал. 4, и чл. 150, ал. 1, както чл. 161, ал. 3, от Устава на Българската православна църква – Българска Патриаршия.
Заявяваме, че не сме били доносник, не сме и няма да станем сега, предавайки списък с имената и ЕГН на свещенослужителите - председатели на църковните настоятелства и на църковните настоятели, както и игумените/игуменките и членовете на манастирските събори в диоцеза на Богохранимата ни Неврокопска епархия.
Убедени сме, че с това се цели нов тотален контрол над Българската православна църква, по-лош и по-коварен от комунистическия. Това няма ли да е повод за създаване на нов разкол, който да разбие, а защо не и да унищожи поместната Българска православна църква, която е всегдашна опора на българския народ?!?
Отстояваме и ще отстояваме на всяка цена принципната си позиция. Църквата трябва да отстоява независимостта си и конституционно предоставените й права.
Вмешателството във вътрешноорганизационния църковен живот от страна на когото и да било е грубо нарушаване на отделеността на Църквата от държавата. Демократичната и правова държава спазва върховния закон - Конституцията. Още през 1992 г. Конституционният съд се е произнесъл, че е недопустима държавна намеса във вътрешноорганизационния живот на религиозните институции, както и в тяхното обществено проявление.
Бог да пази Църквата Си в милата ни Родина от всякакъв вид нови посегателства”, се казва в текста.
