478 лева и 76 стотинки са пуснали добри хора в касичката на Младежката доброволческа организация „Чисти сърца”, поставена за Рождество Христово в катедрален храм „Св. Висарион Смоленски” в Смолян. Отваряйки я сега, децата-доброволци изпитаха истинска радост, защото видяха, че възрастните им имат доверие и са дарявали, за да ги подкрепят в разностранните им инициативи. С тези средства децата доброволци ще зарадват свои връстници в неравностойно положение, болни и самотни възрастни хора. Както са го правили и досега… Те получиха подкрепа и във вид на предмети за бита, детски играчки и дрешки, книжки, лакомства и др., които подариха на малките членове на Съюза на инвалидите в Смолян.
За една година и два месеца от създаването си, което стана на Въведение Богородично 2010 г., Младежката доброволческа организация „Чисти сърца” вече е записала 15 благотворителни акции. Два пъти посетиха Дома за стари хора в с. Фатово с подаръци и домашно приготвени лакомства, два пъти бяха на празник с децата с увреждания в Смолян, два пъти направиха детски празник пред храма с различни полезни занимания в творчески ателиета и подаряване саксии с цветя за акцията „Цветните балкони на Смолян”, проведоха четири трудови дни за почистване на природни обекти в Смолян. Организираха благотворителна акция за закупуване на маратонки и чорапи за децата от Дома в Широка лъка. Посетиха пенсионерските клубове в Смолян с художествени програми и подаряване на Библия за деца и Християнска етика. А в новооткрития пенсионерски клуб в кв. „Каптажа” голата стена се превърна в красива изложба с произведения от бита на родопчанката.
Доброволческата организация бе създадена от децата-журналисти в Младежкия православен център „Чисти сърца” към катедрален храм „Св. Висарион Смоленски” и естествено бе да вземат името на центъра. Ентусиазмът им от първия ден досега не е намалял. Добротворството и щедростта им се оформят все по-силно и логично след всяка благотворителна акция. Не е имало случай на децата да им се прииска да задържат нещо за себе си, а толкова красиви и привлекателни неща преминаха от дарители през техните ръце, за да ги оформят като желани подаръци за други – за тези, които имат нужда. Неделното училище в храма става малка работилница или изложба, когато започнат приготовленията на дарителските пакети. Всички се чувстват щастливи. Ето и мнения на две момичета-доброволки:
Божидара Осоговска (на снимката вляво): "Имах задача за домашно да напиша есе на тема "Човек се ражда, за да дари другиму любов". Доста познато, доста близко, бих казала, тъй като за хората от „Чисти сърца”, смея да твърдя, това е нещо като мото, като девиз за поведение. Мисля, че това до голяма степен влияе и на мен като личност. Аз - една част от тях, едно сърце от многото, се чувствам щастлива, когато обичам. Когато давам. Когато зарадвам някой. Чувствам се полезна, когато помагам. А няма нищо по-хубаво от това, нали? Кое материално нещо може да те накара да се чувстваш значим в живота на другия? Парите? Когато сложихме касичка на входа на църквата и написахме: "Доброволческа организация „Чисти Сърца" отпред, тя се напълни бързо с пари и наистина тогава... в този момент се почувствах богата, духовно богата. Не толкова заради парите, но именно от това, че видях как хората оценяват и подкрепят това, което правим.
Невена Делчева, председател на доброволческата организация (на снимката вдясно):
- За краткия си доброволчески опит в ,,Чисти сърца’’ разбрах две неща: 1. Хората не са добри само по празници, те помагаха и работиха заедно с нас винаги, когато бяха свободни (а някои дори, когато не бяха чак толкова). Това означава, че те жертваха своето свободно време, време отредено за самите тях. Защото за доброволеца не пилеенето на времето в безсмислени неща е приятно, а прекарването му в полза на другите и на света!
2. Доброволец не е само този, който участва в регистрирана организация с име, не е човекът, който облича доброволческата фланелка за 5 минути пред камера и след това учтиво се измъква, не е и този, на когото му се плаща да върши добри неща, не е човекът, който го върши, само за да се покаже пред хората!
Доброволецът е човекът, който прекарва часове в плетене на дрешки за деца, с които не го свързва кръвна връзка, а духовната връзка на доброто сърце. Той е човекът, който дава храна на болни и самотни хора и в замяна иска само едно - усмихнато лице и приятелски поглед. Той е човекът, който храни уличните животни всеки ден, без да се притеснява какво ще си помислят хората. Това е човекът, който се поставя на мястото на другите и ги разбира и знае кога да им помогне, знае какво да каже, когато трябва, и кога да замълчи, да направи каквото трябва или да не прави нищо и просто да държи ръката на нуждаещия се от нея човек! Доброволецът е точно това – един забраванко, който, когато свърши нещо добро, веднага забравя колко труд, усилия и време му е отнело това, а е запомнил само благодарните усмивки, удовлетворението от свършената добрина и щастието от това, че са помогнали на някого.
Само хората, които не са изпитали това чувство на пълно удовлетворение, се чудят на доброволчеството. Само едно чистосърдечно око може да открие доброволчеството навсякъде, а ние вярваме, че такива очи ни гледат и сега и стават все повече!
Доброволецът е просто човек!
Доброволческата организация бе създадена от децата-журналисти в Младежкия православен център „Чисти сърца” към катедрален храм „Св. Висарион Смоленски” и естествено бе да вземат името на центъра. Ентусиазмът им от първия ден досега не е намалял. Добротворството и щедростта им се оформят все по-силно и логично след всяка благотворителна акция. Не е имало случай на децата да им се прииска да задържат нещо за себе си, а толкова красиви и привлекателни неща преминаха от дарители през техните ръце, за да ги оформят като желани подаръци за други – за тези, които имат нужда. Неделното училище в храма става малка работилница или изложба, когато започнат приготовленията на дарителските пакети. Всички се чувстват щастливи. Ето и мнения на две момичета-доброволки:
Божидара Осоговска (на снимката вляво): "Имах задача за домашно да напиша есе на тема "Човек се ражда, за да дари другиму любов". Доста познато, доста близко, бих казала, тъй като за хората от „Чисти сърца”, смея да твърдя, това е нещо като мото, като девиз за поведение. Мисля, че това до голяма степен влияе и на мен като личност. Аз - една част от тях, едно сърце от многото, се чувствам щастлива, когато обичам. Когато давам. Когато зарадвам някой. Чувствам се полезна, когато помагам. А няма нищо по-хубаво от това, нали? Кое материално нещо може да те накара да се чувстваш значим в живота на другия? Парите? Когато сложихме касичка на входа на църквата и написахме: "Доброволческа организация „Чисти Сърца" отпред, тя се напълни бързо с пари и наистина тогава... в този момент се почувствах богата, духовно богата. Не толкова заради парите, но именно от това, че видях как хората оценяват и подкрепят това, което правим.Невена Делчева, председател на доброволческата организация (на снимката вдясно):
- За краткия си доброволчески опит в ,,Чисти сърца’’ разбрах две неща: 1. Хората не са добри само по празници, те помагаха и работиха заедно с нас винаги, когато бяха свободни (а някои дори, когато не бяха чак толкова). Това означава, че те жертваха своето свободно време, време отредено за самите тях. Защото за доброволеца не пилеенето на времето в безсмислени неща е приятно, а прекарването му в полза на другите и на света!
2. Доброволец не е само този, който участва в регистрирана организация с име, не е човекът, който облича доброволческата фланелка за 5 минути пред камера и след това учтиво се измъква, не е и този, на когото му се плаща да върши добри неща, не е човекът, който го върши, само за да се покаже пред хората!
Доброволецът е човекът, който прекарва часове в плетене на дрешки за деца, с които не го свързва кръвна връзка, а духовната връзка на доброто сърце. Той е човекът, който дава храна на болни и самотни хора и в замяна иска само едно - усмихнато лице и приятелски поглед. Той е човекът, който храни уличните животни всеки ден, без да се притеснява какво ще си помислят хората. Това е човекът, който се поставя на мястото на другите и ги разбира и знае кога да им помогне, знае какво да каже, когато трябва, и кога да замълчи, да направи каквото трябва или да не прави нищо и просто да държи ръката на нуждаещия се от нея човек! Доброволецът е точно това – един забраванко, който, когато свърши нещо добро, веднага забравя колко труд, усилия и време му е отнело това, а е запомнил само благодарните усмивки, удовлетворението от свършената добрина и щастието от това, че са помогнали на някого.
Само хората, които не са изпитали това чувство на пълно удовлетворение, се чудят на доброволчеството. Само едно чистосърдечно око може да открие доброволчеството навсякъде, а ние вярваме, че такива очи ни гледат и сега и стават все повече!
Доброволецът е просто човек!
