Днес започна Рождественският пост, наричан още Коледен. Той е въведен в Църквата по-късно от Великия пост и е свързан с празника на Рождението на Спасителя. По своята строгост Рождественския пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. През първата седмица той е по-строг - разрешава се само растителна храна с олио, а след това според българския църковен Типик се разрешава яденето на риба, освен в сряда и петък. Според руския типик риба се яде само в събота и в неделя. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения подобно на дните преди Великден. Освен това не се разрешава венчание от Коледни заговезни до Въведение Богородично (14-21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление (6 януари).
На Запад започнали да отбелязват Рождество Христово около 350 г. На Изток честването на Рождество Христово било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г., в Антиохия през 375 г., в Александрия през 432 г. от св. Кирил Александрийски, а в Йерусалим при патриарх Ювеналий (5 век). Дните, в които това събитие било отбелязвано, се различавали в поместните църкви: на Запад го чествали на 25 декември, в Антиохия на 4 януари, в Александрия на 18 или 19 април или на 29 май. Малоазийските църкви празнували на 6 или 10 януари. Едва в края на 4 в. и началото на 5 в. празнуването сравнително се уеднаквило и всички църкви с изключение на Арменската започнали да го празнуват на 25 декември.
Постни дни преди Рождество Христово същестували още от времето, когато се празнувал заедно с празника Богоявление на 6 януари. Теофил Александрийски говори за 12 дневен пост. По-късно, когато цялата Църква започнала да празнува Рождество на 25 декември, постът преди Богоявление станал само един ден.
Преди Рождество в западните църкви постели от една до няколко седмици. В една своя беседа св. Йоан Златоуст говори за 5-дневен Рождественски пост. Броят на дните му постепенно нараствал и по времето на преп. Теодор Студит (9 век) той продължавал вече 40 дни. В едно свое съчинение той подробно описва храната за този пост, а самия пост го нарича "четиридесетница на св. Филип". По този повод Антиохийският патриарх Теодор Валсамон (12 век) цитира позицията на Константинополския патриарх Николай III (12 в.), който твърди, че преди Рождество Христово трябва да се пости само осем дни, защото 40-дневен пост е достоен само за Христовото Възкресение. Тази неустановеност продължила до 1166 г., когато Константинополският патриарх Лука Хрисоверг определил преди Рождество да се пости 40 дни.
Постът започва на 14 ноември, когато се чества св. ап. Филип. Затова често е наричан "четиридесетница на ап. Филип", както изаговезните се наричат "Филипови заговезни". През дните на поста преди Рождество са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.
