Вчера следобед в дома си е починал свещеноиконом Васил Цончев Димитров – дългогодишен енорийски свещеник от гр. Пловдив, който през годините на своето пастирство е служил в с. Труд и различни пловдивски храмове.
Опелото и погребението му ще бъдат извършени днес в пловдивския храм "Вси Светии" в кв. Южен от 14 ч.
На 21 септември т. г. о. Васил отбеляза своята 100-годишнина (тук), което даде повод да бъде припомнено неговото забележително служение на Бога и ближните.
Отец Васил е роден в с. Голям Чардак, Пловдивско. Васил завършил основно образование в гр. Пловдив и Пловдивската духовна семинария. Ръкоположен е за свещеник през 1937 г. През време на своето служение о. Васил бил образцов свещеник и не позволил на атеистичната власт да сломи волята му да служи на Бога и своите енориаши.
През 1970 г. той бил освободен от служение в енорията на с. Труд и преместен на служба в гр. Пловдив. Най-напред служил няколко години в храм „Св. Йоан Рилски” (кв. „Каршиака”) до 1981 г., когато бил прехвърлен на служение в храм „Св. Троица” (кв. „Южен” на гр. Пловдив), където пребивавал до 1998 г. След пенсионирането си продължил да бъде помощник на младите отци като празничен свещеник и изповедник към същия храм до преди година.
През лятото на 2011 г. Пловдивският митрополит Николай награди дълголетния духовник с орден „Св. ап. Ерм”.
Отец Васил беше изключително ерудиран, незлоблив и скромен свещеник. Понасяше неволите със стоическо търпение и смирение. До 2009 г. изповядваше много миряни и свещеници в гр. Пловдив. От пролетта на 2011г. започна да губи сили, а през последните месеци остана на легло, но в духовна бодрост и ясно съзнание до последния си дъх.
Бог да го прости!
{moscomment}
През лятото на 2011 г. Пловдивският митрополит Николай награди дълголетния духовник с орден „Св. ап. Ерм”.
Отец Васил беше изключително ерудиран, незлоблив и скромен свещеник. Понасяше неволите със стоическо търпение и смирение. До 2009 г. изповядваше много миряни и свещеници в гр. Пловдив. От пролетта на 2011г. започна да губи сили, а през последните месеци остана на легло, но в духовна бодрост и ясно съзнание до последния си дъх.
Бог да го прости!
{moscomment}
