Днес се навършва една година от най-грандиозния проект на БПЦ за последните 20 години - Националното литийно шествие „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца”, което се проведе в София на 24 септември. Духовници и миряни от цялата страна, със специално организиран от митрополиите транспорт, пристигнаха в столицата, за да изразят желанието си децата в България за изучават религия.
Митрополити и епископи отидоха на крака до основните държавни институции, за да предадат „Гражданската петиция” на участниците в шествието. Те бяха придружавани от дечица, носещи „кошници с добрини” на държавните мъже и жени. Исканията на Църквата, изложени в петицията, бяха отправени основно към държавата: „Призоваваме българската държава мъдро и отговорно да изпълни дълга си пред бъдещите поколения, като чуе гласа ни и възприеме предложенията за съвместна работа, дадени от страна на Българската православна църква по този националнозначим въпрос” и „... настояваме за незабавно пристъпване към съвместно подготвяне на законодателни промени, които да гарантират, че нашите деца ще бъдат укрепени в доброто и че в детската градина и в училище те ще могат да придобиват морална сила твърдо да противостоят на греха в себе си и на злото в заобикалящия ги свят”.
След еуфорията, че Българската църква е успяла да събере на
едно място 12 000 души, остана суровата
действителност. Какво се промени за българското образование, за българските
деца и за БПЦ една година след националното литийно шествие? Беше ли издаден
един учебник по религия? Едно помагало? Увеличи ли се броят на децата,
изучаващи религия? Бяха ли предприети законодателни промени в тази област?
Приближиха ли се Църквата и държавата в мненията си по въпроса за религиозното
образование? Какви стъпки предприе БПЦ в грижата за духовната просвета на
българските деца и младежи. Тези въпроси останаха след Националното литийно
шествие миналата година. Те стоят пред нас и сега.
Снимка: архив на Двери
{moscomment}
Снимка: архив на Двери
{moscomment}
