Православен свещеник от Пловдив навърши сто години (обновено)

Отец Васил е роден в с. Голям Чардак, Пловдивско, на днешния ден, 21 септември 1911 г. Баща му - Цончо Дими­тров Бочуков - бил убит през Балканската война в 1912 г. Тога­ва основна грижа за майка му Мария и осиротялото семейство поел дядото Димитър, който бил зе­меделец. Той бил мъдър и изключително ре­ли­гиозен човек. Отде­лял  време за лична молитва и всеки­днев­но четял откъси от Библията, като редовно посе­ща­вал и цър­ковното богослуже­ние.

Васил завър­шил основно образование в гр. Пловдив. Седалище на прогимназията била днешната сграда на Академията за музикални и танцови изкуства (над тунела). Имало пансион и пълна издръжка за сираци и деца на бедни семейства.

След завършване на основното образо­ва­ние дядо Димитър решил да изучи внука си в Плов­див­ската духовна семинария. Въпреки голямото си финансово затруднение той успявал ежегодно да осигурява нужните 8000 лв. за всяка една от годините на обучение. Васил живял и учил в семинарията от 1927 до 1934 г. 

Като завършил Пловдивската духовна семинария, из­ве­стно време той ра­бо­тил в Пловдивската епар­хийска свещолив­ница. След това работил като писар в Карловското архиерейско наместничество. По-късно същата година, на 24 годишна възраст, се оженил за Ангелина А. Богданова (21 г.) от Карло­во.

През есента на 1936 г. овдовяла енория­та на с. Баня, Карловско. По препоръка на свой при­ятел, свещеник от Карлово, Васил подал мол­ба до Пловдивска ми­трополия за свещени­ческо ръкоположение (26.10.1936 г.). На 17 ноември Васил се явил на нарочен изпит в митрополията, който взел с много висок успех, след което била определена дата за про­веждане на  енорийски избор за свещеник. За съжаление, по стечение на някои обстоятелства, при намесата на недоброжелатели, ръкоположението му било отложено.

През пролетта на 1937 г. Пловдивска митрополия обявила енорията на с. Клементиново (настояще Труд) Пловдивско, за ва­кант­на. На 22 май Васил Цончев отново подал молба за ръ­ко­положение. На 10 октомври с. г. бил проведен избор за Клементиновски енорийски свещеник под надзора на епар­хий­ския съветник прот. Петър Панчовски (по-късно дългогодишен председател на софийския старинен храм "Св. София"; брат на проф. Иван Панчовски - б. р.), който избор протекъл благополучно. Васил бил ръко­положен от викарийния епископ на престарелия Пловдивски митрополит Максим (р. 1850 г.), Драговитийски еп. Харитон, в свещеннически сан, след което млади­ят духовник провел в гр. Пловдив 40-дневен обучителен бого­служебен стаж в катедралния храм „Св. Богородица”.

През зимата, на 5 януари 1938 г., о. Васил официално бил въдворен като енорийски свещеник в овакантената енория с. Клементиново (дн. Труд).  Продължилото 33 годишно служение на отеца било изпълнено с всякакви духовни прояви и исторически събития.

В ранния период на своето служение о. Васил поддържал наследения от предходния свещеник детски църковен хор, дирижиран от учителката Никифора Аргирова. Из­­вестно време духовникът преподавал на децата вероучение в училището (през делничните дни), което скоро след 1944 г. му било забранено от атеистичната власт. Три пъти орга­ни­зи­рал поклоннически пътувания до Рилския манастир, като тре­то­то съвпаднало с честваната 1000-годишнината от успението на св. Йоан Рилски. През 1947 г. било органи­зи­рано православно християнско братство към храма с на­име­нование “Св.Георги”.

Братството участвувало неколкократно в празничните ли­­­­­тий­ни шествия на чудотворната Асеновградска Богоро­дична икона от храм “Св. Благовещение” в празника Пре­по­ло­вение. Също така братството е участвало в първия събор на православните братства “Светлина”.

При пре­стоя на 9 пехотен полк на територията на се­лото о.Васил поддържал дружески отношения с някои от командирите – полк. Иван Бонев, капитан Паунов и др., които за­едно с войниците понякога присъствали на църков­ното богослужение.

През 1942 г. о. Васил бил командирован за четири месеца в Гърция, в Сарандадиос. Като член на Пловдивския све­ще­нически хор, ръководен от о. Димитър поп Константинов – свещеник от храм ”Св.Марина” (по-късно преподавател по църковно пеене в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София - б. р.), през 1952 г. взел участие в наложените от властта строителни бригади в Родопите при прокар­ване на пътя от с. Югово до с. Манастир. В 1954 г. о. Васил започнал следва­не в Духовната академия в София, която завършил през 1959 г. Обучението му било задочно, защо­то вече бил дей­ству­ващ енорийски свещеник в с.Труд и нямало как да изостави енорията си.

През време на своето служение о. Васил бил образцов свещеник. Никога не отказвал съдействие и услуга към ми­ря­ните съобразно пастирските си обязаности. Той бил при­ну­ждаван от атеистичната власт (след 1944 г.) да занемари свещенослужението си, натоварван със задачи и ангажи­мен­ти, странични от прякото му служение. Вместо да се гне­ви и противи, той търпеливо и незлобливо с безупречност изпълнявал поетите отговорности. Хората го обичали и му има­­ли голямо доверие.

Партийните активисти уговаряли свещеника да ходи ци­вилен, без расо, с което той не се съгласил. Забранявали му да посещава домовете на ено­риашите, особенно на праз­­ника Богоявление, сплашвали го него и семейството му, за да ограничат пастирската му дейност. С кроткия си нрав и незлобливост, с уважителното си отношение към всеки човек, без оглед на партийната му принадлежност и светоглед, о. Васил избегнал политически репресии от тога­ваш­ната власт – участ, която не под­минала мнозина негови съвременници и познайници.

По инициатива на о. Васил се осъществил незавършеният градеж на църковната камбанария. Пак с неговите усилия през 1955 г. след поредица трудности – липса на средства и материали - била построена и цър­ковната къща в двора на оброчището “Св. Троица”.

През 1970 г. той бил освободен от служение в енорията на с.Труд и  пре­мес­тен на служба  в гр. Пловдив.

Най-напред служил няколко години в храм ”Св. Йоан Рил­ски” (кв. ”Каршиака”) до 1981 г., когато бил прехвърлен на служение в храм “Св.Троица” (кв. ”Южен” на гр. Пловдив), където пребивавал до 1998 г. След пенсионирането  си  про­­дъл­жил да бъде помощник на младите отци като праз­ничен свещеник и изповедник към същия храм до преди година. Този дългогодишен пастир се отличавал с ерудиция и ду­ховна опитност.

Отец Васил проявявал всестранни културни интереси дори и до настоящия момент в своята пре­клон­на възраст. Обича и чете бого­словска литература, интересува се от църковна музика. Можело да го срешнеш в киното или театъра, или в беседа с някого за възвишеното в световната поезия и лирика.

Освен със своята интелигентност и простосърдечие о. Васил се отличава и с кроткия си дух. Никога не осъжда недостатъците на своите събратя или други хора. Снизходителен и благ, той и днес е обичан от своите енориаши. Опитен в духовния живот, той дълги години беше един от малкото свещеници-изповедници в Пловдив.

През лятото на 2011 г. Пловдивският митрополит Николай заслужено награди дълголетния духовник с орден „Св. ап. Ерм”.

Възрастният пастир все още е жизнен и в добро здраве (доколкото му позволяват годините), под грижите на своята дъщеря.

На многая лета, честний отче!

Обновено: Снимки от честването на 100-годишнината на о. Васил Димитров в пловдивския храм "Св. Троица" можете да видите тук.