Свети Илия не разделя, а събира. Това са установили отдавна-отдавна две селища в Родопите с различни вероизповедания, а с общи землища и имоти – Устово и Стража. Новопостроен параклис е свидетелство за търпимост и уважение от помохамеданчените в миналото българи. Той е посветен на пророк св. Илия и е кацнал на върха на едноименната местност до село Стража. Току-що построен и обзаведен, в параклиса беше отслужен водосвет за здраве и благоденствие на строителите, дарителите и цялото население от отец Димитър Одаджиев.
Новият параклис е съграден върху отдавна съществуващ храм, който преди повече от век е бил срутен, а камъните му са били преместени на отсрещния връх. Жител на помохамеданченото село чул на сън, че ако камъните не се върнат на старото място, а срутеният параклис не се въздигне отново, селото ще пострада. Човекът отишъл в Устово и разказал това на свой побратим. По традиция в Родопите от край време съществува посестримство и побратимство между хора с различни вероизповедания. Това разказал предишният клисар Хальо Михалакев, когато предавал ключа на Ламби, за да се грижи за параклиса.
В онези трудни години устовци се събрали, преместили камъните на старото място и издигнали малък параклис, но височината му била едва 1,80 м. На всяко служение там много от миряните влизали наведени в параклиса и така стояли вътре. До местността се стигало само пеша или с катъри и това явно оказало влияние за по-скромното строителство.
На Илинден
преди пет години семейство Мария и Ламби
Перпериеви от Устово решили да въздигнат нов параклис. Веднага ги подкрепили
още две семейства – Станка и Тодор Перпериеви и Зорка и Петър Дичеви. Тодор е
дърводелец по професия и дарил материалите и труда за цялата дървена обшивка на
параклиса. Синът пък на Дичеви, Анастас, вложил много доброволен труд. Иван
Милушев осигурявал необходимия транспорт.„От селото никога не са ни пречили за параклиса, даже на Илинден някои са идвали при нас, сподели инициаторът за строежа Ламби Перпериев. Кметът на Стража ми даде разрешение за дървен материал, отидох в горското и го маркираха. Очертахме в Кадастъра и скицата. Имотът на параклиса e два декара и сто и четиридесет квадрата”.
Допреди образуването на ТКЗС хората от двете селища са ползвали общи земи по наследство, едно от доказателствата, че са от един български корен. С умиление някои разказват случки и факти, които са ги трогвали. Катерина Кокудева помни като дете, че при баба й Тодора Дидева идвала от Стража нейна посестрима и вкъщи стояли по цял ден заедно да си говорят. Дори след като починала, децата й дошли в Устово при баба й с думите: „Чичо Василце, крушата е узряла, ела да я оберем”. Всички знаели, че имотът е общ и никой нищо не изяждал сам.
На освещаване на параклиса „Св. Илия” над село Стража бяха дошли много хора, дoри цели фамилии от смолянския квартал Устово да се порадват на новата придобивка, да изразят доволство от съхраняваните духовни ценности, които не пречат на доброто съжителство и приятелство с хората от селото.
