С прискърбие съобщаваме, че на 25 юни в 18:30 ч. в монашеската си килия се упокои монах Тихон, брат на Поморийската света обител.
Той е роден на 14 декември 1937 г. в с. Егрек, Крумовградска община, област Кърджали, в семейство на българо-мохамедани, но е възпитан в родолюбив български дух. Сам той обичаше да пее стари народни родопски песни. Незнайно в края на 60-те години на миналия век тогавашният Мехмед постъпва на работа в Черепишката обител, край която беше в изгнание от 1950 до 1991 г. Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”. В духовната ни алма матер той се запознава с цялата плеяда християнски учители начело с тогавашния ректор на семинарията Смоленски епископ Тихон. Сам еп. Тихон, а и ефимерият архим. Герасим (после Браницки епископ и ректор на семинарията от 1971 г.) му посочват истинския път на богопочитанието. Покръстват го, давайки му името на равноапостолния български цар Борис-Михаил, и след това го съветват да отиде в манастир, където да потърси спасението на душата си. Така Борис през 1971 г. се отправя към Поморийската света обител “Св. Георги”. Приет е много радушно от опитния духовник дядо хаджи Пахомий, игумен на манастира, (дългогодишен Рилски брат, починал през 2001 г.). На 25 юни 1972 г., в дните на Петровия пост, Борис е замонашен от Смоленския епископ Нестор (тогава игумен на Рилския манастир) с името на Аматунтския чудотворец Тихон. Духовен старец му става игуменът архим. Пахомий.
Всъщност постригът на новия монах е извършен в особенно тежки времена за обителта. Отколешни са апетитите на Министерството на отбраната да превърне най-големия манастир в Източна България и единствения действащ мъжки манастир на Черноморието във военна почивна станция. С постъпването на монах Тихон в редиците на поморийското братство то се закрепва и постепенно нараства до четирима монаси, които успяват да съхранят неговото духовно предназначение.
Но отец Тихон изпълнява и други важни послушания към Църква ни, като едно от тях е служението му в Зографския български манастир на Света Гора, където пред намаляващото българско братство настават дни на тежко изпитание. След като прекарва 3 години на Света Гора, монах Тихон се завръща в България.
Той беше трудолюбив, скромен и общителен монах, достоен за високия духовен чин, към който беше призован не от човеци, а от Самия Всемилостив Бог. Няма човек, който да помни о. Тихон някому да е извършил зло. Винаги посрещаше всички поклонници и гости на манастира с топла и сърдечна усмивка и блага дума. Въпреки че не беше изучавал специално църковното пение, монах Тихон имаше добър слух и беше отличен певец. До последно той стоеше на своя духовен пост и не пропускаше времето за богослужение. През изминалата зима монах Тихон пострада тежко от болест на стомашно-чревния тракт, след което получи анемия и рак на черния дроб. Точно когато лекарите очакваха началото на тежки и мъчителни болки и предписваха силни лекарства, отец Тихон напусна тихо и безболезнено този свят в деня на който е приел монашеския си постриг преди 39 години.
Бог да го прости и упокои в селенията на праведните!
{moscomment}
