Въпреки прибързаното съобщение в медиите (вж. и Двери от 27.03.2011 г.) созополският манастир „Св. Апостоли” остава все още с неизвестно местонахождение. Бившият министър Б. Димитров се вдъхновил от реч на училищен директор от созополското Гръцко училище през 1857 г. Това „окончателно го убедило в мястото”, веднага заделил 250 хил. лв. „и започнал да копае”. Източно от училището археолозите още миналия сезон наистина се натъкнаха на структури от малка еднокорабна църква с пастофории (допълнителни помещения в източната част на православен храм – жертвеник, дяконик и пр. – б. р.). Дали руините действително са от манастирска светиня и какво би спряло енергичната лопата на „ловеца на мощи”? Откритите структури говорят повече за малък параклис, отколкото за манастирски католикон (централен храм – б. р.), който освен нужните по-големи размери би трябвало да включва и допълнителни богослужебни помещения.
Истината е, че за издирвания созополски манастир „Св. Апостоли” е известно изключително малко. За него съществува само едно надеждно свидетелство в хрисовул на император Йоан V Палеолог (1332-1391) от 1363 г. – един владетел, при когото започва залезът на имперската институция на Византия. Заплахата от настъпването на османските турци принудили императора да проси помощ от европейски владетели, което срещнало силна съпротива в Константинопол. През 1371 г. Йоан V се признал за васал на султан Мурад І, като по това време под властта му се намирали само Константинопол, Солун, част от Тракия и няколко черноморски крепости, включително Созопол.
В хрисовула на Йоан V Палеолог се споменава, че манастирът „Св. Апостоли” е построен от някой си монах Атанасий. Идентифицирането на този монах с Андроник ІV Палеолог (11.4.1348-1385 г., управлявал 1376-1379 г.) не е уместно. Хрисовулът утвърждава манастирското право за ползване на местните имоти и го предпазва от претенциите на тамошните арменци за правото на земя. Освен това хрисовулът освобождава манастира от данък и му гарантира закрила пред градските архонти и данъчните служители. Във втората част на хрисовула се споменава, че манастирът е причислен като метох към манастира „Св. Йоан Предтеча” на остров „Св. Иван”.
Най-големият проблем се състои в откриване истинското местонахождение на манастира, тъй като в хрисовула няма точно посочване на мястото. Единственото упоменаване за това е твърде условно: „при Созопол светият манастир”. Засега съществуват две реални възможности за определяне мястото на този манастир: той се е намирал или вътре в града, или на третия малък остров край Созопол („Св. Петър”). Втората версия отпада от само себе си, тъй като островът не е заселван и на него няма следи от по-стар културен пласт. Във връзка с остров „Св. Петър” трябва да се отбележи, че става дума за малък скален остров, източно от големия остров „Св. Йоан”. Той (остров „Св. Петър”) е най-малък от трите острова и най-отдалечен от брега и служил като вълнолом за измерване силата вълните, преди корабите да навлязат в пристанището. Търсенето на манастира в рамките на града дава възможност за идентичност на манастира със созополската църква „Св. Апостоли”. Това предположение е далеч по-близко до действителността заради съществуването на подобен градски храм или по-стара манастирска църква. Освен това администрирането и обработването на поземлената собственост предполага, че имотите са в близост до манастира, т. е. той би следвало да е на сушата или по-навътре. Оттук следва и трета възможност – манастирът да се е намирал и около Созопол в посока навътре към сушата. Споменатото в хрисовула „при Созопол светият манастир” допуска именно и подобна възможност. Освен това наименованието „Св. Апостоли” в народната традиция също е неясно – често св. Петър и св. Павел също биват наричани най-общо св. апостоли. В такъв смисъл може да се приеме, че манастирът е бил посветен на тях, а не на всичките дванайсет апостоли. Оттук името на остров „Св. Петър” все пак може да се дължи на основаването на манастир в близост.
Предварително изложените аргументи не дават основание за интерпретации или финансиране на археологически разкопки (не проучвания!), още по-малко с такъв огромен бюджет (250 хил. лв.). Ако някой обикновен простосмъртен участва с аргументиран по подобен начин проект за финансиране пред Министерството на културата, той – гарантирам ви! - няма да го спечели. Принципът за разпределение на средства за археологическия сезон и тази година отново е непрофесионален и популистки, а това неминуемо ще се отрази на качеството на българската археологическа наука.
