Звънът на над 170 български камбани е записан и съхранен в специален електронен паспорт като част от проект на Института по математика и информатика при БАН, историческия музeй и митрополията във Велико Търново, съобщи БТА.
В рамките на проекта учените са изследвали камбани в църкви, манастири, часовникови кули и музейни обекти от района на Велико Търново.
Екипите са събирали данни за историята и физическото състояние на камбаните, измервали са тяхното тегло и големина. Акустици са записвали звука на всяка камбана. Цялата информация е събрана в специален фонд "Знания за камбаните", обясни доц. Галина Богданова, ръководител на проекта. В паспортите на камбаните има още и тяхно фотографско и видеоизображение.
Според изследователите трите най-големи камбани в България са в храм-паметника "Св. Александър Невски" в София (12 т), в храм-паметника в гр. Шипка (11.6 т) и в Преображенския манастир край Велико Търново (800 кг). Тази камбана, която е подарена от руския император Александър Втори, има най-красива изработка и най-мелодичния глас сред всички изследвани и се съхранява в Националния исторически музей, уточни доц. Богданова. По нейните думи най-старата камбана не само в България, но и на Балканите учените са открили в Мелник с датировка от 1211 г.
Проектът е реализиран за две години. Идеята е събраната информация да не позволи камбаните да бъдат забравени, след като заглъхнат. Животът на една камбана е около 100 години. После най-ценните се запазват в музейни експозиции, останалите се претопяват. (в. Дневник)
Проектът е реализиран за две години. Идеята е събраната информация да не позволи камбаните да бъдат забравени, след като заглъхнат. Животът на една камбана е около 100 години. После най-ценните се запазват в музейни експозиции, останалите се претопяват. (в. Дневник)
