Все още не е ясно точно колко са българските светци. Според едни източници те са 94-ма, според други 103-ма. Богослови обясняват този факт с обстоятелството, че близо 40 български светии нямат специален акт за канонизация по време на служба, но са приети за светии първоначално от народа, а след това вече и почитани и вписани в календара и от самата църква.
Докато учените и синодалите ни спорят по въпроса за броя на светиите, лъсна и друг проблем. Оказа се, че Светият синод няма и специално написана служба, в требника (църковна книга) няма и молитви за канонизиране на светци. Това обясни Ловчанският митрополит Гавраил, който е член на комисията по канонизациите.
„Затова ще решаваме тепърва как ще служим и какво ще четем на 3 април, когато в катедралния храм „Св. Александър Невски” ще обявим за светии загиналите в Баташкото клане и жертвите от Ново село”, каза дядо Гавраил.
Комисията по канонизацията, в която освен него влизат още Сливенският митрополит Йоаникий и преподавателят по богословие доц. Павел Павлов, ще изчистват протокола за случая в детайли до последния ден и ще решават какви свещени текстове ще се четат и какво ще пее хорът по време на тържествения акт. Засега е известно само, че жертвите от Батак и Ново село ще бъдат считани за светии след момента, в който патриарх Максим дръпне бяло осветено платно от иконите им, които вече се рисуват.
След това то ще бъде разкъсано на малки парченца и раздадено като светиня на вярващите в храма. Така се практикува и при освещаване на нови храмове. От този момент нататък за тях няма да се служат панихиди, а служби и акатиси, които се пишат в момента от химнографа Аргир Иванов.
„За последно канонизация у нас е имало преди 49 години, никой не си спомня как е протекла тя, затова и не сме подготвени за случая”, не скри дядо Гавраил и обясни, че въпреки това владиците са счели за свое патриотично дело да гласуват канонизацията на новите светии.
За последно с писмен акт патриарх Кирил канонизира за преподобен Паисий Хилендарски на 26 юни 1962 г., а на 31 декември 1964 г., пак с едноличен акт, той канонизира и Софроний Врачански .
За проучване на живота, делата и светостта им обаче не е свиквана специална комисия, не е сформирана и комисия по канонизациите, както сега. Тогава покойният патриарх Кирил издейства канонизацията с молба до политбюро и Дирекцията по вероизповеданията, позовавайки се на 230-годишнината от написването на „История славянобългарска”.
