Чешмата в памет на шефа на ВИС Георги Илиев в църковния двор в радомирското село Кленовик разбуни духовете. Около 30 човека днес обявиха пред телевизионни камери, че няма да си дадат паметника, нищо, че върху него се извисява скулптура на Христос в католически стил. В крайна сметка въпросът е отнесен до Светия Синод (вероятно се бърка със Софийска митрополия, която е компетентна в случая - б. р.). Ще се търси мнението и на викария на патриарх Максим Знеполския епископ Йоан.
Спорната чешма е донесена в двора на храма „Св. Успение Богородично” от бившия бодигард на Илиев Йордан Марински. Той купил бетонната отливка от Гърция с пари на Жоро Илиев и по негова заръка. Било подарък от него за Кленовик. Монтажът обаче се забавил до 2006 г. И станал след смъртта на боса на ВИС. „Не виждам нищо лошо, не печеля дивиденти от това”, обясни вчера охранителят.Заради придобилото скандална слава съоръжение обаче той обеща да поиска среща със Знеполския епископ Йоан. Владиката от Софийската митрополия бил на обновяването на храма и тогава нямал забележки за стряскащата придобивка пред входа. Сега обаче ще се търси неговото мнение дали мястото на творението е пред храма.
Чешмата е първото нещо, на което миряните, дошли в черквата, се натъкват, щом прекрачат прага на портата. Там под навес с пейки се правят и селските събори и курбани. До самия вход е монтирано бялото съоръжението с черен надпис „В памет на Георги Илиев”. Върху бетонния корпус се извисява почти еднометров Христос, разперил ръце към небето.
„Имахме проверка от митрополията”, призна свещеникът Иван Алексов. Инспекцията била заради статуята на Спасителя, която била в католически стил, защото според православните канони скулптури на светци не се правят. Тогава никой не обърнал внимание на посвещението под Иисус и на факта, че то е в двора на храма.
„Това е дарение, не ме интересува от кого е”, обяви попът. Бодигардът на Илиев Марински е племенник на свещеника и щедро давал пари за реставрацията на черквата. Тя е сред най-хубавите в региона и е правена по модел на тази в Рилския манастир. Напълно е обновена с пари на дарители. Самият Марински платил дърворезбите и част от новите икони. Сам възстановил и старото манастирче край селото, което е било напълно разрушено.
Спорът за паметника стигна и до патриарх Максим. Жалба до него беше изпратена на 3 февруари т. г. от краеведа Кирил Христов. В сигнала си той иска намесата на Синода. Жали се и от отказа на Софийска митрополия на фасадата на черквата да бъде поставена паметна плоча на загиналите във войните. Кленовик е дал 27 жертви в сражения, но няма пари да им вдигне отделен паметник. „Не може да се разрешава почитане на паметта на шефа на ВИС в храма, а да се пъдят героите”, категоричен е Христов.
Не му е мястото там на паметника на Жоро Илиев, признава и кметът Иво Борисов. Той се ядосва, че подаръкът от охранителя помрачава иначе отлично свършената работа по обновяването на черквата. Тя е построена през далечната 1836 г. и там е било първото килийно училище. На светото място е имало и масов гроб. При ремонтните работи в изкопа за навеса изскочили множество човешки кости. Смята се, че там са били заровени десетки жертви на холера.
Спорът за паметника на Жоро Илиев придобива и политически оттенък. Отецът Иван Алексов е дете на репресирани, а баща му е убит от комунистите след 9 септември 1945 г. Той обвини в нарочни нападки краеведа Христов, който бил „стар комуняга”. „Лично аз му бях спонсор за издаването на книгата „Кленовик в миналото”, а сега ме напада”, скочи и бодигардът Марински. Докато героите в тази история се замерят с обвинения и търсят конспирации, последната и решаваща дума в скандала трябва да бъде на Синода.
Спорът за паметника стигна и до патриарх Максим. Жалба до него беше изпратена на 3 февруари т. г. от краеведа Кирил Христов. В сигнала си той иска намесата на Синода. Жали се и от отказа на Софийска митрополия на фасадата на черквата да бъде поставена паметна плоча на загиналите във войните. Кленовик е дал 27 жертви в сражения, но няма пари да им вдигне отделен паметник. „Не може да се разрешава почитане на паметта на шефа на ВИС в храма, а да се пъдят героите”, категоричен е Христов.
Не му е мястото там на паметника на Жоро Илиев, признава и кметът Иво Борисов. Той се ядосва, че подаръкът от охранителя помрачава иначе отлично свършената работа по обновяването на черквата. Тя е построена през далечната 1836 г. и там е било първото килийно училище. На светото място е имало и масов гроб. При ремонтните работи в изкопа за навеса изскочили множество човешки кости. Смята се, че там са били заровени десетки жертви на холера.
Спорът за паметника на Жоро Илиев придобива и политически оттенък. Отецът Иван Алексов е дете на репресирани, а баща му е убит от комунистите след 9 септември 1945 г. Той обвини в нарочни нападки краеведа Христов, който бил „стар комуняга”. „Лично аз му бях спонсор за издаването на книгата „Кленовик в миналото”, а сега ме напада”, скочи и бодигардът Марински. Докато героите в тази история се замерят с обвинения и търсят конспирации, последната и решаваща дума в скандала трябва да бъде на Синода.
