В ранните часове на 3 февруари след тежко боледуване се престави в Господа ст. н. с. ІІ ст. д. изк. Елена Тончева.
Проф. Елена Тончева беше един от най-изтъкнатите изследователи в областта на музикалната медиевистика и химнография. Дългогодишен директор на Института за изкуствознание при БАН. Член на Българската академия на науките. Основното й творчество е посветено на изследвания в областта на православната църковнопевческа традиция. Елена Тончева е първият изследовател, благодарение на когото се откриват и популяризират творбите на великия първопевец на Византийската църква, българина св. Йоан Кукузел Ангелогласния, и неговото прочуто произведение „Полиелей на българката“, както и на песенните творби, определени като „болгарский роспев“.
Проф. Елена Тончева е сред световно признатите музикални медиевисти, носител на Хердерова награда (1996 г.). Под нейно влияние в България и на Балканите се обособи изследователско ядро за средновековна българска музикална култура. Десетки православни хорове изпълняват транскрипциите на средновековните църковни песнопения, направени лично от нея. Тя често обичаше да ги изпълнява по време на конференции и симпозиуми. Проф. Тончева призоваваше към запазване на музикалното църковнопесенно наследство и неговото популяризиране сред всички българи. Като председател на сдружението „Музика сакра“ тя работеше за сближаване на поколенията изследователи и мечтаеше за преподаване на източноцърковна музика в училищата. Елена Тончева остави едно изключително богато научно-изследователско творчество, което ще остане в съкровищницата на българската наука и църковност. Вярна на православната традиция, до последния си дъх тя подкрепяше тезата за „ангелогласие“, пропито в творбите на средновековните музикоучители. Нейният творчески талант и човешка доброта я определят като истински съвременен музикоучител, теоретик и учен от световна величина. Публикациите на проф. Тончева се четат в библиотеките и университетите в Европа и Америка, където тя лично е правила своите изследвания.
Проф. Тончева работеше в сътрудничество с Богословския факултет на Софийския университет. Тя беше научен ръководител на докторанти, които успешно защитиха научните си работи в областта на музикознанието (сред тях са напр. доц. д-р дякон Иван Иванов от БФ на СУ и д-р Клара Мечкова от ВТУ - б. р.).
Опелото на Елена Тончева ще бъде отслужено на 5 февруари, събота, от 14 ч. в храма на Централните софийски гробища.
Бог да я прости!
Още биографични сведения за покойната проф. Елена Тончева:
Тя е родена на 26 юни 1933 г. в гр. София. Завършила е музикалното училище в София, а през 1958 г. завършва и Българската държавна консерватория. Отначало преподава пиано в детска музикална школа, а през 1960 г. постъпва на работа в Института за музика на БАН. През 1963 г. преминава на работа в секцията "История на музиката" на същия институт и се ориентира към изследване на православното църковно пеене. През това време големият български композитор, музикален педагог и диригент Петър Динев, дългогодишен учител по църковно пеене в Софийската духовна семинария, чете лекции по съвременна византийска невмена нотация в Института за музика. След курса на П. Динев и обучение по Класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски”, Елена Тончева е изпратена през 1971-1972 г. на специализация по медиевистика в Париж.
През 1969 и 1971 г. Елена Тончева намира в музикалния отдел на Централната държавна библиотека в Букурещ и в библиотеката на Румънската академия на науките 3 славянски музикални ръкописа от 17 и 18 в., които се оказват уникални църковнопевчески сборници от онова време. Те представят певческата практика на т. нар. "болгарский" разпев за целия годишен богослужебен кръг. Този разпев е бил пренесен на север от България по време на второто южнославянско влияние сред славянските народи (14-15 в., тоест след падането на България под османско робство). Сборниците произхождат от манастира Голям скит, Галиция, днешна Западна Украйна. Тя защитава и докторска дисертация на тема „Болгарский разпев”. Това голямо нейно откритие е основната причина да стане известен "болгарский" разпев и неговото значение в славянството. С неоценимата методическа помощ на проф. Тончева женският хор в Драгалевския манастир край София под ръководството на Гизи Пиринска, сега монахиня Серафима, записа и публикува на компакт-диск цялата литургия на този разпев, с което той още повече се популяризира у нас и в чужбина.
Друга централна тема от изследванията на покойната е проучване на творчеството на св. Йоан Кукузел. Доктор на изкуствознанието става с труда "Полиелейни мелодии, обозначени като български, в балканската песенна практика (по извори от 12-15 в.).
През последните години Елена Тончева разработва големия културологичен проблем за разграничаване на Изток-Запад в европейската музикална култура през средновековието и формира хипотеза за различното осмисляне на музикалното изкуство като култ и култура в двете половини на Европа. Тя е изследовател, успешно съчетал работата в областта на чистата наука и нейното приложение в практиката. Ярък пример за това е дългогодишното творческо сътрудничество с прочутия български вокален ансамбъл „Свети Йоан Кукузел Ангелогласния” с основател и диригент доц. Димитър Димитров. Автор е на десетки радио- и телевизионни музикални образователни предавания, редактор на редица тематични сборници, статии в световни енциклопедии. Била е председател на сектор Музикология в Съюза на българските композитори (1994-1999), както и два мандата директор на Института за изкуствознание на БАН (1996-2004 г.). Със своя огромен авторитет тя утвърди международното признание на българската наука в областта на музиката.
Сред публикациите на покойната Елена Тончева в Известия на Института по музикознание на БАН заслужават да се споменат:
- Преписи на хирономическото певческо упражнение на Йоан Кукузел;
- Еленски пространен възкресен тропар "Христос воскресе";
- Музиката и съвременният български драматичен театър;
- Музикалните текстове и Палаузовият препис на Синодика на цар Борил;
- За полиелей "Българката" - възможно взаимодействие м/у църковен и народен певчески професионализъм?
- Български полиелейни мелодии в късновизантийските извори от 12-14 век.
По сведения от прот. Кирил Попов и м. С.
Проф. Тончева работеше в сътрудничество с Богословския факултет на Софийския университет. Тя беше научен ръководител на докторанти, които успешно защитиха научните си работи в областта на музикознанието (сред тях са напр. доц. д-р дякон Иван Иванов от БФ на СУ и д-р Клара Мечкова от ВТУ - б. р.).
Опелото на Елена Тончева ще бъде отслужено на 5 февруари, събота, от 14 ч. в храма на Централните софийски гробища.
Бог да я прости!
Още биографични сведения за покойната проф. Елена Тончева:
Тя е родена на 26 юни 1933 г. в гр. София. Завършила е музикалното училище в София, а през 1958 г. завършва и Българската държавна консерватория. Отначало преподава пиано в детска музикална школа, а през 1960 г. постъпва на работа в Института за музика на БАН. През 1963 г. преминава на работа в секцията "История на музиката" на същия институт и се ориентира към изследване на православното църковно пеене. През това време големият български композитор, музикален педагог и диригент Петър Динев, дългогодишен учител по църковно пеене в Софийската духовна семинария, чете лекции по съвременна византийска невмена нотация в Института за музика. След курса на П. Динев и обучение по Класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски”, Елена Тончева е изпратена през 1971-1972 г. на специализация по медиевистика в Париж.
През 1969 и 1971 г. Елена Тончева намира в музикалния отдел на Централната държавна библиотека в Букурещ и в библиотеката на Румънската академия на науките 3 славянски музикални ръкописа от 17 и 18 в., които се оказват уникални църковнопевчески сборници от онова време. Те представят певческата практика на т. нар. "болгарский" разпев за целия годишен богослужебен кръг. Този разпев е бил пренесен на север от България по време на второто южнославянско влияние сред славянските народи (14-15 в., тоест след падането на България под османско робство). Сборниците произхождат от манастира Голям скит, Галиция, днешна Западна Украйна. Тя защитава и докторска дисертация на тема „Болгарский разпев”. Това голямо нейно откритие е основната причина да стане известен "болгарский" разпев и неговото значение в славянството. С неоценимата методическа помощ на проф. Тончева женският хор в Драгалевския манастир край София под ръководството на Гизи Пиринска, сега монахиня Серафима, записа и публикува на компакт-диск цялата литургия на този разпев, с което той още повече се популяризира у нас и в чужбина.
Друга централна тема от изследванията на покойната е проучване на творчеството на св. Йоан Кукузел. Доктор на изкуствознанието става с труда "Полиелейни мелодии, обозначени като български, в балканската песенна практика (по извори от 12-15 в.).
През последните години Елена Тончева разработва големия културологичен проблем за разграничаване на Изток-Запад в европейската музикална култура през средновековието и формира хипотеза за различното осмисляне на музикалното изкуство като култ и култура в двете половини на Европа. Тя е изследовател, успешно съчетал работата в областта на чистата наука и нейното приложение в практиката. Ярък пример за това е дългогодишното творческо сътрудничество с прочутия български вокален ансамбъл „Свети Йоан Кукузел Ангелогласния” с основател и диригент доц. Димитър Димитров. Автор е на десетки радио- и телевизионни музикални образователни предавания, редактор на редица тематични сборници, статии в световни енциклопедии. Била е председател на сектор Музикология в Съюза на българските композитори (1994-1999), както и два мандата директор на Института за изкуствознание на БАН (1996-2004 г.). Със своя огромен авторитет тя утвърди международното признание на българската наука в областта на музиката.
Сред публикациите на покойната Елена Тончева в Известия на Института по музикознание на БАН заслужават да се споменат:
- Преписи на хирономическото певческо упражнение на Йоан Кукузел;
- Еленски пространен възкресен тропар "Христос воскресе";
- Музиката и съвременният български драматичен театър;
- Музикалните текстове и Палаузовият препис на Синодика на цар Борил;
- За полиелей "Българката" - възможно взаимодействие м/у църковен и народен певчески професионализъм?
- Български полиелейни мелодии в късновизантийските извори от 12-14 век.
По сведения от прот. Кирил Попов и м. С.
{moscomment}
