Нетленните останки – обект на кражби и търговия
Частици от мощите на много светци има във Велико Търново и днес. Според християнската традиция в храм, в който няма свети мощи, не може да се прави служба. Нито пък може да се освети църквата. Но на кои светци и къде са разположени мощите Великотърновският владика не иска да говори. Защото все по-често нетленните останки стават обект на кражби и на търговия.
„Знаеш ли колко мощи са откраднати от нас? Старостилците ги крадат, хора, които искат да откриват църква, защото не може да бъде осветен храм, ако в него няма частица мощи. А най-лошото е, че ги крадат, за да забогатяват от тях”, казва дядо Григорий. Спомня си за мощи на младенци, избити по времето на гоненията на Христос, които сме имали в Търново и които са изчезнали от катедралата, когато той отишъл като ректор в семинарията.
И след това обяснява, че Бог е белязал хората със съдбата да станат светци заради тяхното трудолюбие, както е било с братята Кирил и Методий и за тяхната чиста вяра. На някои от тях той е дал кръстния си знак приживе, на други - след мъченическата им смърт.
„Обикновено частица от светите мощи се вгражда в храма още при строителството или се оставя след това в църквата, както направиха в параклиса „Св. Мина” преди две години. Предполагам, че тези, които проф. Казимир Попконстантинов откри край Созопол, са точно по този начин вградени”, казва и отец Славчо, предстоятел на църквата „Св. Николай”. И допълва, че притежанието на мощи е благодат, сила, авторитет и уважение. „Мощите са посредник между нас, човеците, и Бога. Светците могат да измолят за нас благоволение. От векове мощите имат изцелителна сила и не само те, а и дрехата на светеца притежава такава сила, затова хората ги съхраняват”, обяснява още отец Славчо.
ЧАСТИЦА ОТ МОЩИТЕ НА СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ ИМА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ОТ БЛИЗО ГОДИНА. Лично Великотърновският митрополит Григорий ги донесе и така 540 г. след като мощите на светеца са напуснали старата столица, частица от тях се завърна тук. Те останаха постоянно в катедралния храм „Рождество на Пресвета Богородица”. Това е решението на Светия синод, след като дядо Григорий е отправил молбата си търновци да притежават част от мощите на Иван Рилски.
„Не може с човешки думи да се обясни чувството, когато се докосваш до свети мощи. Когато тръгвах да ги взема, чувствах у себе си смущение. Питах се дали това е волята на свети Иван Рилски. Казвах си, че няма да ги взема, ако той не иска това, защото много проблеми имаше около тези мощи. Но в крайна сметка успях, значи това е била волята Божия”, разказва дядо Григорий преживяванията си от преди година. Признава, че имало много опасности от инциденти по пътя до тук с мощите, че това е работата на дявола, но след като е успял, значи всичко е наред. „И дори успяхме да вземем най-голямото парче от мощите на светеца. Изпратиха ме от там с почести и бях много щастлив и въодушевен. До тук по пътя изпитвах нещо като неземна радост, блаженство, реене във висините, забравяне на всичко земно, ненужно и пошло”, разказва владиката.
Мощите на св. Андрей Първозвани също са във Велико Търново и се изваждат тържествено на неговия ден – 30 ноември. „Дори не е нужно да виждате светите мощи, за да се молите на тях. Молейки се във всеки храм, където има дори частица от нетленните останки на някой светец, вие се молите на него. Днес мощите са обект на кражби, затова ние ги охраняваме. Така ги пазим от тези, които искат да ги притежават на всяка цена и за неблагочестиви цели”, допълва отец Славчо. И уточнява, че и в неговата църква „Св. Николай” е имало частица от мощите на свети Онуфрий. Храмът е съхранявал китка от нетленните му останки, но мощите са били откраднати заедно с мощехранителницата.
„Наистина е въпрос най-вече на вяра. Не съветвам никого да се осмели да се съмнява или да се подиграва с тази тема, защото има случаи, когато много жестоко Господ наказва присмехулниците. В житието на свети Иван Рилски е написано за епископа на Унгария, когато в столицата са се пазели мощите на светеца. Та той не вярвал, казвал, че няма такъв светия, и докато ги разправял тези работи, му се схващат устата. Дълги молитви трябвало да изрича след това, за да оздравее. Един друг пък се опитал да отхапе от мощите, целувайки ги, и на него му се схванали устата. За него не се знае дали изобщо се е оправил”, описва истински истории митрополит Григорий.
ЧАСТИЦА ОТ МОЩИТЕ НА СВЕТИ МИНА БЯХА ВГРАДЕНИ ПРЕДИ МАЛКО ПОВЕЧЕ ОТ ГОДИНА В ЕДНОИМЕННИЯ ХРАМ срещу сградата на РДВР – Велико Търново.
Историците твърдят, че в търновските църкви някога са били положени мощите на поне 15 светци.
Най-популярна от всички е св. Петка. Култът към нея е тръгнал от Царевец, където вече няма и най-малък белег за това. През 1395 г. мощите били отнесени във Видин, където останали две години. След това Баязид ги подарил на сърбите. От Белград те се озовали в Цариград, след това в Яш, където са и днес.
На Трапезица са се пазили мощите на св. Гавриил Лесновски, най-знаменитият последовател на св. Иван Рилски. Споменът за това, че мощите на св. Сава са били в църквата „Св. 40 мъченици”, продължава да привлича сръбски туристи тук. В тази изстрадала църква са били мощите на св. Варвара, на св. Димитър и на св. Иларион Мъгленски. Мощите на св. Йоан Поливотски са били в „Св. св. Петър и Павел”. Днес не е известно тяхното местонахождение, но някога той е бил възприеман като покровител на Търново. Мощи е имало и в църквата „Успение Богородично” в Асеновата махала и те вероятно са били на Филотея Темнишка.
