На 19 януари в централната сграда на Народното събрание в София беше открита изложба, посветена на 1100-годишнината от успението на св. Наум Охридски, един от светите Седмочисленици като ученик на светите братя Кирил и Методий и затова основателно наречен от авторите на изложбата „велик учител на българите”. Организирана съвместно от Народното събрание и Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките, изложбата се откри в 11 ч. в сряда от заместник-председателя на НС г-н Георги Пирински. На откриването на изложбата говориха също заместник-председателят на БАН член-кореспондент Атанас Атанасов и ст. н. с. ІІ ст. Светлина Николова, директор на Кирило-Методиевския научен център, която прочете и поместеното по-долу слово.
В юбилейната изложба са представени оригинални средновековни ръкописи от Научния архив на Българската академия на науките, както и свързани с книжовното дело експонати от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей. Изложбата ще остане на разположение на интересуващите се до 31 януари т. г.
Словото на г-жа Светлина Николова:
Уважаеми г-н замeстник-председател на Народното събрание, уважаеми г–да депутати, уважаеми колеги, дами и господа,
Св. Наум е една от най-популярните фигури в българската културна и църковна история и както като творец, така и като личност е известен далече извън пределите на българското царство. На фона на постоянните противопоставяния и конфликти на Балканите той обединява и респектира от X век до днес не само българите и тяхната диаспора.
Ето защо бих искала да обърна внимание върху ролята на личността и делото на св. Наум като обединяващо звено на различни социални слоеве и народностни групи, ярко засвидетелстванa особено в по-късните традиции. Както е известно, неговата просветителска дейност е продължение на започнатата от гениалните първоучители свети Кирил и Методий трудна целенасочена борба създаденият от тях въз основа на един български говор старобългарски книжовен език да бъде въведен в богослужението и така за пръв път в Европа да бъде променена практиката на официалното използване само на двата смятани тогава за свещени богослужебни езици – латинския и гръцкия. Съвместната дейност на Кирило-Методиевите ученици и последователи, най-изтъкнатите от които са светите Климент и Наум, сред широки слоеве от българското население довежда до окончателното и необратимо възприемане на славянската писменост в България. Така св. Наум се нарежда сред личностите, допринесли най-много за ликвидирането на практиката да се използва в църковния и културния живот на българите чуждият за тях гръцки език. Но това не пречи на неговото забележително присъствие и в гръцката ръкописна и печатна книжнина, създадена и разпространявана от Охридските архиепископи-гърци между XI и XVIII в. Без изключение предстоятелите на Охридската архиепископия изразяват преклонение и дълбока почит към великия просветител на българите, живял и работил почти две десетилетия в непосредствена близост до земите на Елада. Неговата единствено позната днес творба – част от църковна служба в чест на св. апостол Андрей – е известна не само на българите, но и на сърбите, а дори и в Русия. Няма друг български светец, за който да са засвидетелствани още от XVII век до днес толкова много предания и легенди, отразени в изобразителното изкуство. Икони и стенописни изображения с лика на св. Наум се създават от XIV до XXI век не само в днешна България, но също и на териториите, които сега се намират в границите на различни държави на Балканския полуостров – Албания, Гърция, Република Македония, Сърбия. Откриваме ги обаче и навсякъде по света, където признателните потомци продължават да тачат неговата памет. Затова в нашата изложба са представени писмени паметници, артефакти и текстове, свързани със св. Наум, с неговия живот и дело, както и с последвалите традиции, съхранени и съхраняващи се в нашата съвременност в повече от 10 страни, като се започне от България и православните балкански страни, премине се през Русия, Словакия, Унгария, Чехия и Швейцария и се стигне до далечната Канада.
Именно тази роля на св. Наум сме се стараели да покажем в представената тук изложба. Затова в нея могат да се видят редом прекрасните изображения на св. Наум и св. Климент от XIV в. в една двустранна литийна икона от Музейния комплекс към църквата „Св. Богородица Перивлепта“ (днес „Св. Климент“) в Охрид, от която ни гледа един умен, вглъбен и интелигентен човек и в същото време – твърда и решителна личност. Образът на св. Наум в стенописната композиция със св. Седмочисленици от манастира „Св. Богородица“ край малкото албанско селце Арденица, намиращо се в Централна Западна Албания, която е рисувана през 1744 г. от братята Константин и Атанас от Корча, е наред с изображенията на св. Климент и охридския архиепископ от XIII в. гърка Константин Кавасила, автор на специални творби, посветени на св. Наум, които изображения са стенописани в параклиса „Св. Йоан Предтеча“ на Атон през 1526 г. Мотивът за впрегнатата вместо вол мечка от житиеписния цикъл за св. Наум, черпил мотиви от фолклора, който е представен през 1800 г. в гробния параклис на светеца в неговия манастир, е редом до гравюрата със същия мотив от старопечатната швабска хроника, издадена през 1485 г. в гр. Улм, Германия. Въздушната снимка на Голямата базилика в Плиска е представена заедно с руския ръкопис от Държавната библиотека в Москва, в който е поместен капиталният труд на епископ Константин Преславски „Учително евангелие“, вдъхновен, според свидетелството на самия автор, от св. Наум. И така – до последните изображения от 2010 г.
Надяваме се, че днес и всички ние, които сме наследници на неговото дело, има какво да научим от него не само за нашето минало, но и за нашето бъдеще.
Уважаеми г-н замeстник-председател на Народното събрание, уважаеми г–да депутати, уважаеми колеги, дами и господа,
Св. Наум е една от най-популярните фигури в българската културна и църковна история и както като творец, така и като личност е известен далече извън пределите на българското царство. На фона на постоянните противопоставяния и конфликти на Балканите той обединява и респектира от X век до днес не само българите и тяхната диаспора.
Ето защо бих искала да обърна внимание върху ролята на личността и делото на св. Наум като обединяващо звено на различни социални слоеве и народностни групи, ярко засвидетелстванa особено в по-късните традиции. Както е известно, неговата просветителска дейност е продължение на започнатата от гениалните първоучители свети Кирил и Методий трудна целенасочена борба създаденият от тях въз основа на един български говор старобългарски книжовен език да бъде въведен в богослужението и така за пръв път в Европа да бъде променена практиката на официалното използване само на двата смятани тогава за свещени богослужебни езици – латинския и гръцкия. Съвместната дейност на Кирило-Методиевите ученици и последователи, най-изтъкнатите от които са светите Климент и Наум, сред широки слоеве от българското население довежда до окончателното и необратимо възприемане на славянската писменост в България. Така св. Наум се нарежда сред личностите, допринесли най-много за ликвидирането на практиката да се използва в църковния и културния живот на българите чуждият за тях гръцки език. Но това не пречи на неговото забележително присъствие и в гръцката ръкописна и печатна книжнина, създадена и разпространявана от Охридските архиепископи-гърци между XI и XVIII в. Без изключение предстоятелите на Охридската архиепископия изразяват преклонение и дълбока почит към великия просветител на българите, живял и работил почти две десетилетия в непосредствена близост до земите на Елада. Неговата единствено позната днес творба – част от църковна служба в чест на св. апостол Андрей – е известна не само на българите, но и на сърбите, а дори и в Русия. Няма друг български светец, за който да са засвидетелствани още от XVII век до днес толкова много предания и легенди, отразени в изобразителното изкуство. Икони и стенописни изображения с лика на св. Наум се създават от XIV до XXI век не само в днешна България, но също и на териториите, които сега се намират в границите на различни държави на Балканския полуостров – Албания, Гърция, Република Македония, Сърбия. Откриваме ги обаче и навсякъде по света, където признателните потомци продължават да тачат неговата памет. Затова в нашата изложба са представени писмени паметници, артефакти и текстове, свързани със св. Наум, с неговия живот и дело, както и с последвалите традиции, съхранени и съхраняващи се в нашата съвременност в повече от 10 страни, като се започне от България и православните балкански страни, премине се през Русия, Словакия, Унгария, Чехия и Швейцария и се стигне до далечната Канада.
Именно тази роля на св. Наум сме се стараели да покажем в представената тук изложба. Затова в нея могат да се видят редом прекрасните изображения на св. Наум и св. Климент от XIV в. в една двустранна литийна икона от Музейния комплекс към църквата „Св. Богородица Перивлепта“ (днес „Св. Климент“) в Охрид, от която ни гледа един умен, вглъбен и интелигентен човек и в същото време – твърда и решителна личност. Образът на св. Наум в стенописната композиция със св. Седмочисленици от манастира „Св. Богородица“ край малкото албанско селце Арденица, намиращо се в Централна Западна Албания, която е рисувана през 1744 г. от братята Константин и Атанас от Корча, е наред с изображенията на св. Климент и охридския архиепископ от XIII в. гърка Константин Кавасила, автор на специални творби, посветени на св. Наум, които изображения са стенописани в параклиса „Св. Йоан Предтеча“ на Атон през 1526 г. Мотивът за впрегнатата вместо вол мечка от житиеписния цикъл за св. Наум, черпил мотиви от фолклора, който е представен през 1800 г. в гробния параклис на светеца в неговия манастир, е редом до гравюрата със същия мотив от старопечатната швабска хроника, издадена през 1485 г. в гр. Улм, Германия. Въздушната снимка на Голямата базилика в Плиска е представена заедно с руския ръкопис от Държавната библиотека в Москва, в който е поместен капиталният труд на епископ Константин Преславски „Учително евангелие“, вдъхновен, според свидетелството на самия автор, от св. Наум. И така – до последните изображения от 2010 г.
Надяваме се, че днес и всички ние, които сме наследници на неговото дело, има какво да научим от него не само за нашето минало, но и за нашето бъдеще.
