Открит манастир пред църква № 3 поставя под въпрос местоположението на църквата "Св. Иван Рилски". Това съобщи за радио "Фокус" – Велико Търново ст. н. с. Мирко Робов от Великотърновския клон на Археологическия институт към БАН. До откриването на този манастир пред църква № 3 беше известен само манастирът пред църква № 8; от проложното житие на св. Иван Рилски е известно, че църквата, в която са били неговите мощи, е била включена в манастир. Автоматично със "Св. Иван Рилски" се свързваше този манастир пред църква № 8, но манастирите вече са два, заяви археологът. Той допълни, че писмените извори не уточняват, в кой точно манстир са били мощите на светеца.
"Този проблем в момента е много актуален, защото може да се окаже и е напълно допустимо манастирът "Св. Иван Рилски" да е този около църква № 3, а не другият около църква № 8. Нещо, което трудно ще се изясни, но така или иначе вече остава да виси като един въпрос за бъдещите изследвания", посочи изследователят. В момента археологът проучва трапезарията на манастира пред църква № 3. Той уточни, че се откриват два сторителни периода. Първият е на калов градеж до средата или третата четвърт на 13 век. Мирко Робов посочи, че е известно много голямо земетресение в столично Търново през 60-70-те години на 13 век, датирано по монетите на Константин-Асен. Най-вероятно това земетресение е през 1274-1275 г. и според археолога вероятно е причината първата сграда, която е на калова спойка, да се срути.
"Върху нейните разрушения издигат една много представителна постройка с много добре оформен градеж, много грижливо обработени камъни на хоросанова спойка, което е рядкост за устройствената практика на манастир", заяви Робов. Той допълни, че фасадните стени са били украсени с кръгли декоративни панички, познати от живописния стил в църковната архиткетура. Приземието е със сводова констукция, носена от тухлени аркови пояси. Сградата обаче е била сполетяна от пожар. Археологът уточни, че тухлите от арковите пояси са стопени при много висока температура. Кога е станало това нещо обаче предстои да се изясни. Според ст. н. с. Мирко Робов манастирът е едно археологическо откритие, тъй като е неизвестен от писмените извори. Той съобщи, че към трапезарията на манастира отвежда широк плочник от църква № 3. Там е било движението на монасите от манастирската църква към трапезарията и обратно, което е една от основните вътрешноманастирски церемонии. На втория етаж пък е била разположена игуменарницата с резиденцията на игумена на манастира. Той заяви, че средства за консервация не са отпуснати, но тази представителна сграда трябва да бъде много бързо консервирана, защото зидовете са с височина над 2 метра. "Така запазеният градеж има висока експозиционна стойност с оглед бъдещата съдба на Трапезица като един посещаван археологически обект", заяви археологът.
