Съдът в Страсбург отхвърли искането на разколниците за имуществени вреди и присъди 50 хиляди евро на името на Инокентий за "неимуществени вреди". От България се иска да промени Закона за вероизповеданията от 2002 г., който налага единни ръководства на всички вероизповедания и по-специално на Българската православна църква, постанови Европейският съд по правата на човека.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург прие второ решение по делото на т.нар. "Свети синод на Българската православна църква (Митрополит Инокентий) и други срещу България." То е продължение на решението по същото дело от 22 януари 2009 г., когато съдът осъди българската държава заради нарушение на чл. 9 на Европейската конвенция за правата на човека (свобода на религията).
Като прогони през 2004 г. с полиция от храмовете и манастирите им духовниците, привърженици на "алтернативния синод", обявени за разколници, държавата неправомерно е заставила православните вярващи в България да бъдат под едно единствено ръководство, постанови Европейският съд. След първото решение съдът даде срок за споразумение на страните относно вредите, но такова споразмение не бе постигнато.
Сега ЕСПЧ решава само въпроса с обезщетението за допуснатото нарушение.
Съдът приема, че жалбата на представителите на „алтернативния синод" е от името на всички, които са техни последователи, поради което присъди една обща сума за неимуществени вреди „за ползване от вероизповеданието" на името на митрополит Инокентий (Иван Стоянов Петров) - 50 000 евро.
Искането на „алтернативния синод" за имуществени вреди не бе уважено.
Европейският съд също така постанови, че за да бъдат изпълнени неговите решения, България следва да промени Закона за вероизповеданията от 2002 г., който налага единни ръководства на всички вероизповедания и по-специално на Българската православна църква. Според стандарта, установен от съда, православните вярващи, които не се доверяват на Синода на патриарх Максим, трябва да имат възможност да се регистрират отделно, а да уредят имуществените отношения между двата спорещи страни допълнително по гражданско-правен ред.
Изпълнението на решенията на ЕСПЧ се следи периодично от Комитета на министрите на Съвета на Европа.
Европейският съд също така постанови, че за да бъдат изпълнени неговите решения, България следва да промени Закона за вероизповеданията от 2002 г., който налага единни ръководства на всички вероизповедания и по-специално на Българската православна църква. Според стандарта, установен от съда, православните вярващи, които не се доверяват на Синода на патриарх Максим, трябва да имат възможност да се регистрират отделно, а да уредят имуществените отношения между двата спорещи страни допълнително по гражданско-правен ред.
Изпълнението на решенията на ЕСПЧ се следи периодично от Комитета на министрите на Съвета на Европа.
