Каменен кръст, подарен от руски солдати в края на 19 век на миряните от радомирското село Николаево, пазил мястото на храм повече от половин век. Навремето в селото имало дървен параклис и кръстът стоял в двора му. Около 1941-42 г. църквицата рухнала и едва сега на мястото се строи нов храм. През социализма с кръста си играели на „тука има-тука нема". Сторожниците на народната власт го вдигали от святото място и го захвърляли в двора на ТКЗС-то. Боголюбиви хора го връщали обратно в църковния двор и на Спасовден плахо правели курбан. Комунистите пак прибирали кръста, но не смеели да го счупят. Каменният кръст се търкалял в двора на ТКЗС-то и така до демокрацията си играли на „иди-приди", разказва сегашната кметица на Николаево Галина Костадинова. Нейният баща бил от людете, които възстановили традиционния курбан в селото на Възнесение Господне. И сега тя си спомня, как от
Радомир идвал отец Киро да освещава курбана. Народната власт правела-струвала и все се опитвала да разтури на хората празника - на Бъдни вечер спирали тока, но така Божич минавал на свещи. Козунака почнали да продават всеки ден, та да не е само празнично месиво на Великден. И други такива номера погаждала атеистичната власт, но любовта към Бога у хората не изчезнала. Не запустяла и пътечката към храма.
Преди 2-3 години на мястото на някогашния параклис започна градеж на нов храм, посветен на св. Никола. Църквицата не е много голяма - само на 45 квадрата. Докарали са я до сводестия покрив. Със средства е помагала Дирекция „Вероизповедания" към Министерски съвет. Дарения са направили и местните хора, и бизнесмени. Трябват още 7-8 хиляди лв. за довършване на новия храм, смята енорийският свещеник отец Александър. Той и кметицата пишат писма, молят бизнеса, но не се отказват преди декември, когато е празника на светията, да покрият храма.
