Традиционна среща-събор се организира в кюстендилското село Кутугерци в понеделник. Жителите на селото почитат паметта на св. Йоаким Осоговски, живял като отшелник в една от пещерите, в близост до Крива река. В кюстендилското село е изградена черква с 114-годишна история, носеща името на един от най-верните последователи на св. Иван Рилски - свети Йоаким Осоговски. Едноименната църква е построена от майстор Стоимен от село Дождевица на мястото на стар манастир. Манастир, носещ името на светеца, е съществувал в Кутугерци до 1913 г., когато е бил разрушен. Една от следите, достигнали до нас от далечните векове, е Кутугерският манастир "Св. Йоаким Осоговски". Неговият побратим със същото име се намира в западните склонове на Осогово, над град Крива Паланка. От единия до другия е имало път, по който монасите са поддържали връзката помежду си и са обслужвали като едно братство духовната околия. И докато манастирът отвъд планината е оцелял и се е разраснал, този отсам е изчезнал и само чудо е посочило малката останала следа от него, открита сякаш случайно от младия богослов Росен Дончев, едва-едва забележима сред горската пустош.
Край останалата от манастира черква, възстановявана от местните хора в различни периоди, селяните от Каменичкия край се събирали в деня на свети Йоаким Осоговски. Забравената традиция била съживена отново преди шест години и това лято, ден след Голяма Богородица, свещеници и миряни пак поеха нагоре. Мястото е далечно, трудно достъпно. Този празник е и рамото на черквата, наречена „Св. Яким”. Тя е съградена в местността „Стублица”, на надморска височина 1200 метра, върху основите на някогашен метох на големия манастир “Св. Йоаким Осоговски”, намиращ се край град Крива Паланка (Македония). Последният води началото си от втората половина на 11 век. Св. Иван Рилски, св. Йоаким Осоговски, св. Прохор Пчински и св. Гаврил Лесновски са четиримата най-известни и почитани светци в някогашната Югозападна България и с право са изписани и на обща икона. Има план за възстановяване и на рухналата стопанска сграда, а в по-далечно бъдеще и на целия манастирски комплекс. Тогава действително ще се оправдае наименованието „Манастира”, което носи този кът от векове.
