Четири различни нотариални акта има за сградата на ул. „Н. Пиколо” във Велико Търново
Четири различни нотариални акта има за хана на абаджийския еснаф във Велико Търново. Местната кооперация „Сградострой” и Преображенският манастир са в оспорвана съдебна битка за правата върху сградата, която се намира на ул. „Никола Пиколо” 11 във Велико Търново. И двете страни твърдят, че сградата с площ от над 600 кв. метра и къща върху нея са техни, а „противникът” няма никакви права. Именно назрелият скандал покрай делата пречи на реализирането на проекта за строителство. Заповедта на кмета Румен Рашев за изменение на подробния устройствен план по настояване на манастира е спряна.
Имотът е изключително атрактивен заради разположението си в старата част и отличния изглед. За него се натискат една камара предприемачи, като най-настоятелен е бизнесменът Георги Вълев, потвърди за „Борба” игуменът на Преображенската света обител архимандрит Георги Калбанов.
В момента за имота, на чието място ще се издигат или хотел, или баровска жилищна сграда на няколко нива, се води дело, което за втори път стига до Върховния касационен съд. Предишните инстанции го присъждат ту на Трудово-производителната кооперация „Сградострой”, ту на Преображенския манастир, но крайната дума ще има ВКС. Спорът за въвеждане във владение на кооперацията се точи от три години.
От „Сградострой” не са съгласни и с изменението на подробния устройствен план на района, който предшества бъдещото застрояване. Изменението на плана и проектирането е именно по настояване на архимандрит Георги.
Според стари търновци съдбата на сградата е също доста интересна. Тук още в средата на 19 век се е намирал прочутият хан на абаджийския еснаф. Сдружението е развивало мощна шивашка дейност в болярския град и е било най-голямото и богатото. Самите абаджии са финансирали строежа на хана си, сочат първите документи за съществуването на сградата, които са приведени като доказателство по многобройните дела.
За огромния хан, на чието място може да се издигне сграда от поне 3 хил. кв. метра, разположена на няколко етажа заради денивелацията, има цели четири нотариални акта, установи „Борба”.
Имотът е вдиган през далечната 1853 г. От тогава датира и т.нар. крепостен акт.
Парадоксалното е, че ТПК „Сградострой” също притежава документ за собственост. Техният нотариален акт пък е от 1953 г. Юристите на кооперацията са го открили след колосално търсене в Държавния архив.
Преображенският манастир също има нотариален акт за този имот. Той обаче е от 2006 година и изготвен от нотариус Денчо Денчев, също на база нотариален акт, но от 1920 г. Той пък е на името на абаджийския еснаф.
След 1952 г. имотът на ул. „Никола Пиколо” 11 се стопанисва от ТПК „Сградострой”. Според председателката Илияна Маркова тук са се намирали канцелариите на цялата им администрация.
„Къщата е на манастира. Дадена ни е от абаджийския еснаф. Имаме и документи”, категоричен е и архимандрит Георги Калбанов.
Която и от двете страни да спечели съдебната битка за сградата, ще стане фактически собственик на имот за поне 2-3 млн. евро. Според предприемачи толкова би струвала бъдещата сграда, която може да се реализира тук с разгъната застроена площ от поне 3000 кв. метра. Докато траят делата, разработката за проектиране и изменение на плана на района е стопирана. Заповедта на кмета за процедурите – също.
Илияна Маркова, председател на ТПК „Сградострой”:
„От 1953 г. съм в кооперацията и винаги сградата си е била наша”
„Откакто работя, съм в кооперацията и винаги сградата е била наша. Имаме редовен нотариален акт, който трудно открихме в Държавния архив. Навремето тя е отчуждавана и е платено обезщетение. Повечето съдебни инстанции се произнасят в наша полза. Разбрахме, че от Преображенския манастир искали да правят хотел. Нормално е да имат претенции - сградата е доста атрактивна, но ние сме си в правото и ще продължим да си отстояваме интереса.”
Архимандрит Георги Калбанов, игумен на Преображенския манастир:
„Абаджийският еснаф ни е дал сградата”
За този имот се знае, че е построен с наше съгласие от абаджийския еснаф. Те са обещали, че един ден ще ни го оставят, и това се случва около 1920 година. Те са осигурявали финансирането, материалите и са го ползвали като хан, после са ни го оставили, след като занаятът е започнал да запада. Сградата е амортизирана, има проекти за пълно обновление. Ние не разполагаме с пари и затова ще потърсим партньорство с частна фирма. Да, г-н Георги Вълев е един от вариантите за нас. Имаме и проекти за жилищна сграда с магазини.
