Поредното занятие „на терен” (извън храма) за децата от Младежкия православен център „Чисти сърца” беше поклоническо пътуване до Роженския и Рилския манастир. За два дена 50 деца от 7-те творчески секции на центъра към храм „Свети Висарион Смоленски” направиха дълга обиколка на югозапад от Смолян, за да се възхитят отново от красотите на нашата Родина и да направят равносметка, че вярата с нищо не може да се смени, според самите техни изявления.
Учителките по вероучение, близначките Николина Жекина и Радка Георгиева, в ролята на екскурзоводки се бяха погрижили децата предварително да бъдат запознати с местата, които щяха да посетят. По време на целия преход по микрофона в автобуса звучаха важни дати и събития от историята на нашия народ и любопитни факти за селищни, православни и културни забележителности. След омайването в срещата си с Мелник, най-малкия град у нас, но с прочути пясъчни пирамиди, старинни храмове и оригинална възрожденска архитектура, децата и ръководителките на творческите секции заедно с няколко майки потеглиха пеш към Роженския манастир. Изкачването на стръмната пътека към манастира при 30-градусовата температура по обяд не смути никого. Пред манастирския комплекс децата се спряха, впечатлени от красиво подредените градинки с цветя и оформен в земята каменен кръст. Вътре в двора притаиха дъх. Там ги посрещна смолянският монах епископ Даниил. Пред външните стенописи на църквата „Рождество Богородично” той започна разказа си за историята на манастира и за хората, които са го крепили - монасите и дарителите. След това ги въведе в църквата и пред чудотворната иконата на света Богородица Иверска (Вратарница) продължи разказа си за смисъла на човешкия живот и за вярата ни.
„Да благодарим, че сме родени в една православна страна. Нека се постараем правилно да изживеем живота си тук и да знаем, че пред Божиите очи няма нищо скрито”, каза на децата епископът и посочи примери за добро поведение към родители, приятели, за истинска вяра към Бога. Децата бяха увлечени от разказа му, мълчаха в абсолютна тишина в църквата. Не сваляха очи от скромните му одежди и от отрудените му ръце. По-големите знаеха, че той ще заминава за Америка като викарен епископ на нашия митрополит там Йосиф и правеха връзка с момчето, което е завършило смолянската езикова гимназия, и поста, който ще заеме, с думите му: „Християнското ежедневие е спасителен кръст.” Всички си тръгнаха с подарък от епископ Даниил - копие на чудотворната икона на света Богородица и почерпени с манастирско сладко от зелени смокини.
Пътешествието на децата от Младежкия православен център „Чисти сърца” продължи към Рилския манастир. С тази света обител сякаш сме кодирани при раждане. По време на път всеки сподели по нещо за светеца-чудотворец Иван Рилски (876-946), за убежището му – Рилската пустиня или за съградения в негова чест Рилски манастир, научено вкъщи от родители, близки или прочетено. Манастирският музей съхранява част от богатата история, представена в различни предмети, надписи и документи. Впечатлява текстът: „По време на турското робство Рилският манастир се е ползвал с покровителството на много турски султани. Голяма част от тях са издавали фермани на манастира, потвърждавайки неговите права по време на Второто българско царство”. Щом и поробителят се прекланя пред силата на българската светиня… В музея не може да се движиш покрай експонатите като турист, това забелязаха и децата. Тук всеки беше обладан от милост към Родината и светиите ни, от силата на духа и издръжливостта на вярата, от желание и в днешно време да се сътвори достойно дело. Кръстът от чемширово дърво, изработен от манастирския монах Рафаил с игличка в продължение на 12 години и завършен през 1802 г., сякаш „закова” децата на място. Дълго го гледаха, изумени: как е възможно да се постигне такава съвършена миниатюрна дърворезба. Впечатлени бяха и от златотъканите плащаници „Опело Христово” и „Успение на свети Иван Рилски”, изработени в Русия през 19 век, от старинните оръжия за опазване на манастира, от стенописа-завет на св. Иван Рилски и народното житие за него, чийто оригинал от 15 век се пази в манастирската библиотека.
Предстоеше им да се срещнат и със святото обиталище на покровителя на българския народ – пещерата в Рилската пустиня. Вълнението беше голямо: дали тесният процеп между скалите ще пропусне нас, грешниците. Децата щастливи се промушиха и се възкачиха към скалата, където се е молил свети Иван Рилски, оформена като олтар с вграден негов образ (барелеф) като икона. Сега разбираха думите, изписани в музея: „В дебрите на Рила планина небето му било покрив, а земята - постеля, билките - храна. Рилският светец запали високо към небето светилника на вярата”. На връщане отпиха вода от неговия лечебен чучур, поставяйки до иконата му в скалата листче с молба-молитва, запалиха свещички в църквичката, където е неговият първи гроб. И заслизаха надолу – пак в живота, който ще е вече поне мъничко променен под влияние на преживяното от срещата с делата и духовния подвиг на чудотвореца-пазител на нашия народ св. Иван Рилски и неговите спомощници, от докосване на чудотворните му мощи в манастирската църква, от осъзнаването, че принадлежим към една свята история, към една светла вяра и философия на живот – православието. Благодариха на игумена на Рилския манастир Адрианополски епископ Евлогий за гостоприемството и на презвитера Соня Маджарова от Смолян, взела участие в организацията по настаняването и изхранването на децата по време на това поклоническо пътуване.
Обратно към Смолян по микрофона в автобуса децата споделиха впечатленията си, най-вече - че преживяванията им са били необичайни и че българите сме закриляни от чистата си вяра.
Снимки: Руска Гергова, 17-годишна, от клуб „Деца-журналисти” към центъра „Чисти сърца” - Смолян
