Разговор с йеромонах Климент от храм “Св. Кирил и Методий” – Велики Преслав
Денят на свети пророк Илия бе отбелязан с тържествена литургия в църквата “Свети Кирил и Методий” във Велики Преслав. Намиращ се в популярната местност “Боровата гора”, храмът и този път събра много миряни, някои дошли и от селата на общината, да се помолят за здраве и благословение, с вяра в Христос и в чудесата на пророк Илия...
От години датира нерешеният въпрос с ремонта на църквата. Течовете на покрива могат да се видят и отвън, и отвътре. Предвиждали се някакви средства по проект чрез общината, за което много се чака. В резултат на което отец Климент изтеглил личен заем за частичен ремонт на храма – по ламарината на главния теч на покрива. Вярва, че може да се намерят сопнсори за останалото, има и обещанието на главния секретар на Св. Синод Стобийски епископ Наум за средства от Дирекция „Вероизповедания”.
На Илинден си спомняме за силата на молитвата, чрез която св. пророк Илия е измолил дъжда в надпревара с езическите жреци и за доказателство за силата на Единствения Бог, което беше повод да поразсъждаваме в духовен аспект с отец Климент:
- Имате ли впечатление, че хората са придобили навика да търсят Бога в молитва? И има ли знаци за Божия отговор на нашите молитви, които можем да разпознаваме?
- Необходимо е постоянно пребъдване в молитва. Ние не знаем Божия промисъл, а за да разберем Неговия отговор, е определящо духовното ниво на самия човек. Понякога хората търсят да го предузнаят чрез външни фактори и знаци и оттам се пораждат суеверията. Нещата са вътре в нас. Зависи накъде насочваме мисълта си. Ако човек държи на общението с Бога, той държи и на евхаристията – този завет между човека и Бога. Пребъдва в Бога като начин на живот и ценностна система. Няма нечута молитва...
- Как възприемате връзката между общата криза сега и вътрешната, духовната?
- Човешкото съзнание няма как да изключи материалното от духовното, те вървят паралелно. Не са причина бедността и кризата за духовната пустота. Човек може да е в много добро светско и материално състояние и да е в духовна криза и никога да не излезе от нея. Бях на симпозиум във Виена, свързан точно с душевните болести. Свещеници и психолози бяха единодушни, че духовните проблеми трябва да се търсят дълбоко в човека. Мнозина бяха на мнение, че те се коренят в някакви липси. Но аз не мисля, че само това е причината. И в Църквата трябва да се наблегне на човешката психика. Като говорим, че човек не трябва да съгрешава, това звучи абстрактно за средностатистическия човек. Не му е ясно, защото няма библейско знание, което трябва да се възпита отрано. Моралният кодекс е нарушен отвсякъде. И не можем да обвиняваме за това само предишния строй, защото и ние като хора сме виновни.
- Мислите ли, че има хора, за които няма шанс за спасение?
- Един човек на средна възраст, вече с някакво минало и изградени ценности, също може тепърва да стане християнин, но е много трудно. Сам не може, трябва да му се помогне – или от пастир, или от друг вярващ човек. Това е липсващо звено на православната църква. Духовниците не са до хората. Те по-скоро им помагат в техните житейски нужди, а не в духовните потребности.Някои хора се обръщат към Христос, очаквайки единствено Той да им даде! Евангелистките общности са добър пример за това – как един пастор обгрижва енорията си. Той е отговорен за спасението на всички хора в нея.
- Малко ли са търсещите Църквата?
- 140 души кръщаваме на сезон – по-малко от преславска община, повече от Асеновград, Пазарджик, Търново и другаде. Венчавките за същия период достигат до 40-50 на брой. Ако човек е кръстен, Светият Дух може да му помогне да се реши да приеме вярата. Но самият човек трябва да гори за това. Той все пак има нужда от помощта на друг човек, който е по-напред от него във вярата. Какво значи да гориш – възрастни немощни хора извървяват 7 км пеша от с. Имренчево, за да дойдат в храма за причастие. Защото намират в това смисъл.
- Вярата е убеденост в нещо, което не виждаме със сетивата си. Как да станат вярващи някои, на които все са нужни доказателства?
- Някои хора и чудо да видят, няма да повярват. Защото са им закоравели сърцата. Даваме повече на тялото, а вземаме от духа. Не трябва да занемаряваме тялото, но и духа да не унижаваме. Просто няма хармония.
