От днес до 18 юли в хотела на Рилския манастир „Царев връх” ще се проведе 33-та среща на монасите и монахините от Европа. Темата на срещата е: „Животът в Христос – предизвикателство и надежда”. Тя се организира от Международния междухристиянски съюз на монасите и монахините. В срещата ще вземат участие духовници и богослови от цяла Европа.
Проф. Иван Желев от Богословския факултет на Софийския университет и йеродякон Петър Граматиков от Пловдив ще изнесат доклади от българска страна.
Свои доклади ще изнесат и двама архиереи на Цариградската вселенска патриаршия: Естонският митрополит Стефан и Синопският епископ Атинагор, викарий на митрополита на тази патриаршия за Белгия Пантелеймон.
По първоначални планове във форума трябваше да участва и Неврокопският митрополит Натанаил, но това няма да стане, тъй като Св. Синод на БПЦ не даде благословение за провеждане на срещата в Рилския манастир с мотива, че късно е получил запитване от организаторите (а те са изпратили писмото си още на 2 септември 2009 г.). Затова и срещата няма да е в св. обител, а в хотела към манастира.
Поздравление до участниците в започващата днес среща е изпратил Вселенският патриарх Вартоломей. В него се казва: „Монашеството безспорно е институция в Църквата, засвидетелствана в светите евангелия и твърде древна. То процъфтява по-късно след прекратяването на гоненията на първите християни и играе важна роля – винаги в лоното на Църквата. То излъчи множество велики личности на монашеския подвиг в скитове, лаври, манастири, постници, килии и крипти. Наистина приносът му е в много измерения и е неоценим.
Православното източно монашество стана университет на пустинята, в неговите среди се възпитаха и оттам излязоха светци, то даде място на боговдъхновени писатели, стана средище за утеха на хиляди вярващи. След египетското, синайското, сирийското, йерусалимското, малоазийското, константинополското и западното монашество днес процъфтява монашеството в Гърция и особено на Атон – вече над хиляда години. Процъфтява и женското монашество. А от свещения Атон благосенчестото дърво на монашеството се пресади в България, Русия, Сърбия, Румъния и по други места и даде като издънки ръководни фигури в лицето на старците и монаси – любимци на народа.
Монашеството не изчерпва приноса си само със социалното дело, колкото и богато да е то, а главно се насочва към вътрешното изграждане чрез разумно подвизаване, непрекъснато богопочитание и гореща молитва с цел умъртвяване на страстите и възрастване в добродетелите чрез усърдно очистване, божествено просветление, по възможност безстрастие и благодатно обожение.
Темата на 33-та среща на монасите и монахините от различни места и традиции в историческата и велика обител на свети Йоан Рилски в България е наистина интересна, винаги актуална и важна, защото животът на Христос е уникален и ненадминат пример за всички, а още повече за онези, които са посветили целия си живот на служение Нему и за Негова слава. Заедно с това този живот е предизвикателство, подтик, повод за подражание, а и покана за привързване в техния труден, но благодатен път.
Участвайки духом в работата на тази среща, ние се радваме заедно с Вас и всички членове на съюза Ви и най-сърдечно Ви желаем, щото първият монах, нашият Господ Иисус Христос, да благославя, вдъхновява и закриля всички в техния добродетелен подвиг.
Поздравление до участниците в започващата днес среща е изпратил Вселенският патриарх Вартоломей. В него се казва: „Монашеството безспорно е институция в Църквата, засвидетелствана в светите евангелия и твърде древна. То процъфтява по-късно след прекратяването на гоненията на първите християни и играе важна роля – винаги в лоното на Църквата. То излъчи множество велики личности на монашеския подвиг в скитове, лаври, манастири, постници, килии и крипти. Наистина приносът му е в много измерения и е неоценим.
Православното източно монашество стана университет на пустинята, в неговите среди се възпитаха и оттам излязоха светци, то даде място на боговдъхновени писатели, стана средище за утеха на хиляди вярващи. След египетското, синайското, сирийското, йерусалимското, малоазийското, константинополското и западното монашество днес процъфтява монашеството в Гърция и особено на Атон – вече над хиляда години. Процъфтява и женското монашество. А от свещения Атон благосенчестото дърво на монашеството се пресади в България, Русия, Сърбия, Румъния и по други места и даде като издънки ръководни фигури в лицето на старците и монаси – любимци на народа.
Монашеството не изчерпва приноса си само със социалното дело, колкото и богато да е то, а главно се насочва към вътрешното изграждане чрез разумно подвизаване, непрекъснато богопочитание и гореща молитва с цел умъртвяване на страстите и възрастване в добродетелите чрез усърдно очистване, божествено просветление, по възможност безстрастие и благодатно обожение.
Темата на 33-та среща на монасите и монахините от различни места и традиции в историческата и велика обител на свети Йоан Рилски в България е наистина интересна, винаги актуална и важна, защото животът на Христос е уникален и ненадминат пример за всички, а още повече за онези, които са посветили целия си живот на служение Нему и за Негова слава. Заедно с това този живот е предизвикателство, подтик, повод за подражание, а и покана за привързване в техния труден, но благодатен път.
Участвайки духом в работата на тази среща, ние се радваме заедно с Вас и всички членове на съюза Ви и най-сърдечно Ви желаем, щото първият монах, нашият Господ Иисус Христос, да благославя, вдъхновява и закриля всички в техния добродетелен подвиг.
Нека Неговата благодат и безкрайна милост да бъде с всички вас”.
Международният междухристиянски съюз на монасите и монахините е създаден през 1970 г. На всеки две години той организира свои срещи в някоя европейска държава. Монахини, монаси и обикновени хора от различни вероизповедания и националности се срещат през юли за една седмица и обсъждат теми, свързани с монашеския живот и християнската вяра.
