Завърналият се в Българската православна църква бивш старостилен свещеник отец Валентин Тодоров е изпратил писмо до главния секретар на Св. Синод Стобийски епископ Наум с молба архиереите да обяснят мотивите си за определения чин за приемането на бившите старостилци от княжевския разкол на т. нар. Триадицки еп. Фотий в БПЦ. Неотдавна митрополитите обявиха решението си, според което християните, получили св. кръщение в княжевската общност около разколническия епископ Фотий, да бъдат приети в БПЦ чрез миропомазване, като се признава за действително и действено тайнството на кръщението. За свещеник Валентин Тодоров, който е бил низвергнат от Фотий след подаването на покайното си писмо до Св. Синод, беше определено да бъде ръкоположен отново. Тогава "Двери БГ" също отрази новината (тук) поради важността на решението, което за първи път създава публично определен ред за решаването на този наболял въпрос в Църквата.
В светлината на големия политически разкол на Инокентий, малкият старостилен разкол с център в Княжевския манастир стоеше в сянка, може би с очакването, че игнорирането му би съдействало за решаването на проблема. Липсата на ясно архипастирско послание от страна на ръководството на БПЦ през годините обаче съдейства за размиването на еклисиологичното съзнание както на членовете на княжевската група, така и на християните в каноничната Църква. Израз на тази объркана позиция (или на липсата на такава) беше начинът, по който синодното решение беше отразено в официалния сайт на БПЦ - в "официалната новина" разколническият епископ Фотий беше наречен "Триадицки епископ", сякаш става дума за каноничен архиерей на поместната Българска църква и на световното православие, а основни понятия като "разкол", "канонична църква" и т. н. липсваха. Подобно отразяване на такава важна новина от официален орган би предизвикало скандал във всяка друга поместна Православна църква. В писмото си до "Двери БГ" бившият княжевски свещеник о. Валентин коментира разликата в терминологията на официоза и в "Двери", като си задава въпроса за причините: "Вярвам виждате разликите между Решението (текстът в синодалния сайт - бел. ред.) и новината (в "Двери БГ" - бел. ред.) Най-съществената е, че в Решението не пише "така наречения" или просто "Фотий", а ясно - "Триадицки епископ Фотий", което ме доведе към размисъл. Също никъде не споменават княжевски разкол, нито че не е каноничен. Всичко това ме накара да напиша писмото до гл. секретар на Св. Синод", пише бившият княжевски свещеник Валентин. Според него Княжевският казус е идентичен с проблема между Руската задгранична църква и Московската патриаршия и може да бъде решаван по същия начин. Дали това е така или не, е единствено от компетенцията на Св. Синод, чието мнение очакват всички.
Ето и текста на писмото до главния секретар Стобийски епископ Наум със съвсем резонните въпроси, които си задава не само авторът и енориашите му, но и всички християни, които милеят за здравето и целостта на Българската църква:
"Ваше Преосвещенство,
Обръщам се към Вас в качеството Ви на Главен секретар на Светия Синод на БПЦ.
Моля за разяснение на решението на Св.Синод относно моето покайно писмо като свещенослужител в старостилния храм "Успение Богородично" - София и за връщане на старостилци в БПЦ. Текста на решението съм го прочел от официалния сайт на БПЦ.
Ако Светият Синод: "Признава за действително и действено светото тайнство кръщение", то защо "върху тях следва да се извърши миропомазание", като това касае само миряните, които са приели свето кръщение в старостилната общност?
В решението не се споменава нищо за светото тайнство брак. Признават ли се за действителни и действени извършените венчавки в старостилната общност?
Ако аз като свещенослужител съм написал покайно писмо да Негово Светейшество и хронологически след написването му, и поради това бях низвергнат и лишен от сан от Триадицки епископ Фотий, защо не съм приет в сан? Кое е недействително и недействено - ръкоположението или низвержението ми? При положение, че съм се покаял в сан, излиза, че се приема за действително и действено низвержението. Ако то е действително и действено, то тогава ще е действително и действено ръкоположението ми.
Не зная доколко Вие ще можете да ми отговорите и дали е във Вашите правомощия. Ако е така, моля отнесете това мое запитване до Светия Синод за официално становище.
Ще се радвам да получа скорошен отговор, защото така написано, решението на Светия Синод е крайно неясно, при положение че имаме примера и процедурата в случая на обединението на РПЦ с РЗПЦ, а от момента на написване на покайното ми писмо до взимането на решение минаха повече от четири месеца.
С уважение, Валентин Тодоров"
Обръщам се към Вас в качеството Ви на Главен секретар на Светия Синод на БПЦ.
Моля за разяснение на решението на Св.Синод относно моето покайно писмо като свещенослужител в старостилния храм "Успение Богородично" - София и за връщане на старостилци в БПЦ. Текста на решението съм го прочел от официалния сайт на БПЦ.
Ако Светият Синод: "Признава за действително и действено светото тайнство кръщение", то защо "върху тях следва да се извърши миропомазание", като това касае само миряните, които са приели свето кръщение в старостилната общност?
В решението не се споменава нищо за светото тайнство брак. Признават ли се за действителни и действени извършените венчавки в старостилната общност?
Ако аз като свещенослужител съм написал покайно писмо да Негово Светейшество и хронологически след написването му, и поради това бях низвергнат и лишен от сан от Триадицки епископ Фотий, защо не съм приет в сан? Кое е недействително и недействено - ръкоположението или низвержението ми? При положение, че съм се покаял в сан, излиза, че се приема за действително и действено низвержението. Ако то е действително и действено, то тогава ще е действително и действено ръкоположението ми.
Не зная доколко Вие ще можете да ми отговорите и дали е във Вашите правомощия. Ако е така, моля отнесете това мое запитване до Светия Синод за официално становище.
Ще се радвам да получа скорошен отговор, защото така написано, решението на Светия Синод е крайно неясно, при положение че имаме примера и процедурата в случая на обединението на РПЦ с РЗПЦ, а от момента на написване на покайното ми писмо до взимането на решение минаха повече от четири месеца.
С уважение, Валентин Тодоров"
