За църковния градеж специално е отстъпена земя от горовладелската кооперация „Чилтепе". Имаме уговорка да дарим земята и параклиса на Светия Синод. Важно е обаче да се съберат парите, за да стане това факт, разказва един от инициаторите, Васил Вълчев. Манастирци не крият съжалението си, че не е било възможно параклисът да се изгради на по-високо място съвсем близо до върха и до мюсюлманското поклоническо място. Текето е правено преди време потайно, ние искаме яснота и подкрепа в нашата инициатива, категоричен е още д-р Тодоров. Емоционалната реакция на християните в Родопите идва от това, че никой не казва по какъв точно повод е направено текето, какво точно се почита. Все пак ние се разграничаваме от призивите текето да бъде съборено. Но и мавзолей на поробителя на Родопите ми идва в повечко, допълва той.Внушителен християнски кръст и параклис „Света Богородица" ще се появят на метри под върха, на който се издига мюсюлманското култово място - текето на Енихан, стана ясно вчера. Зад идеята застава инициативен комитет на родопчани, пръснати из цялата страна. Това ще бъде християнски мемориал, към който ще има паметник, чешма и заслони за туристи и поклонници. Официално поводът е 120-годишнината от създаването на най-високо разположеното село на Балканския полуостров - Манастир. Активисти и поддръжници на идеята признават, че отдавна искат да балансират пространството на връх Преспа. Кръстът вече е готов, целта на инициативата ни е да почетем дедите си, запазили християнството в този край на Родопите, казва председателят на инициативния комитет д-р Никола Тодоров.
Докато стягат акцията си, родопчаните не спестяват и други обстоятелства. Никой не попита местното население дали изобщо иска точно на това място да се строи теке на Енихан. В село Давидково припомнят, как имало идея на връх Преспа да се разположи светилище-среща на търпимостта на религиите, но това било забравено. Проектът за християнския мемориал вече е представен на манастирци. Държим да няма никакво нагнетяване на емоции. Кръстът ще се освети на празника на Манастир, Петровден, в края на юни.
Справка: Текето на Енихан-баба е най-високо построеният храм в България, на 1993 м. надморска височина на връх Свобода в Средните Родопи. Това е текето (гробът) на Енихан баба. Няма точна дата на издигането му, но според различни сведения, това е станало в периода ХІV-ХV век. След присъединяването на тези земи към българската държава през 1912 г. гробницата е разрушена за първи път. Следват още два погрома - през 70-те години, когато сменят имената на българите-мюсюлмани и през 80-те, когато това сполетява и турците по време на т.нар. "Възродителен процес". Тогава се установява, че вътре не е погребан истински човек. Това е честа практика при алевийските паметници у нас, популярни като текета, някои от които са и манастири (какъвто е бил Демир баба теке, намиращ се в Историко-археологическия резерват „Сборяново” край Исперих днес). Според специалисти текето на Енихан баба е именно алевийско, въпреки че това не е известно на повечето мюсюлмани-сунити, живеещи наблизо. До него водят 600 стъпала - странно, но също толкова са те и до паметника на Свободата на връх Шипка.
Енихан баба е известен като покорител на Родопите. Според легендата той е османски военноначалник, завладял тази планина. Същият, чийто гроб Манол от "Време разделно" на Антон Дончев разкрива, без да намери вътре скелет. Идеята е, че така планината няма покорител.
