Преди точно сто тридесет и една години, на 4 ноември 1874 г., митр. Иларион Макариополски освещава свищовската църква „Св. Кирил и Методий“.
Митр. Иларион Макариополски (със светското име Стоян Стоянов Михайловски) е висш духовник, митрополит, един от водачите на църковно-националната борба. Роден е в гр. Елена през септември 1812 г. Отначало учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в с. Арбанаси. През 1831 г. отива в Хилендарския манастир (на Атон), където през 1832 г. приема монашество и продължава образованието си в гръцките училища в Карея (столицата на Света гора) и на о-в Андрос, Гърция.
След това завършва гръцка гимназия в Атина. През 1841 г. пристига в Константинопол, за да продължи своето образование. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. За активната му дейност по искане на Константинополската патриаршия през 1845 г. е заточен на Света гора.
Освободен е от там през 1850 г., след което разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на българите в османската столица. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновска епархия против тамошния гръцки владика. В началото на 1858 г. се връща в Константинопол.
През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на българския храм в града на Босфора. Това му дава право да представя своите сънародници в Константинопол – както пред Константинополската патриаршия, така и пред Високата порта.
На 3 април 1860 г. митр. Иларион извършва дръзка провокация спрямо Константинополския патриарх, като отказва да спомене името му в тържествената великденска Литургия. С този акт по същество той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост. За тази си постъпка митр. Иларион Макариополски е отново заточен, този път в Мала Азия, където престоява до 1864 г.
Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с митр. Авксентий Велешки) завет до българския народ – да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет.
Митр. Иларион Макариополски е член и на първия Св. Синод на БПЦ. През 1872 г. става митрополит на Търново. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) в манастира „Св. Петър и Павел“ край Лясковец. Умира 4 юни 1875 г.