Зала „България“ в София е място за музикална дейност от висок клас. Това го знаят всички, които се интересуват поне малко от музика. Инструментални състави, хорове, солисти от световна величина, когато искат да се представят на подбраната столична публика, концертират в тази зала. Затова самият факт, че тази вечер тъкмо в тази именита зала се представи изпълнение от хор и солисти на св. Златоустова литургия № 5 на свещ. Александър Лашков, вече говори за значимостта на събитието.
Събитие е, че един наш свещеник, завършил духовна семинария, духовна академия и музикална академия, дългогодишен диригент и музикален педагог, който близо две десетилетия твърде успешно работи като добър духовен пастир и отличен проповедник (с няколко издадени сборника с проповеди), същевременно се подвизава и на попрището на църковен композитор.
Събитие е, че поредното негово произведение – четиригласна Златоустова св. литургия – беше представено от най-престижния музикален подиум.
Събитие е, че песнопенията от тази литургия бяха изпълнени от образцовия църковен хор на храм „Света Троица“ в едноименния квартал (където служи и о. Лашков).
Събитие е не на последно място и това, че бяха чути и солови изпълнения на тенора ик. Бончо Чаков от храм „Св. Възкресение“ (нека го сложим в категорията на любителите, макар че изпълненията му бяха наистина професионални), баса Светозар Рангелов от Народната опера и сопрана Красимира Стоянова от… цял свят!
Най-непретенциозно може да се каже, че това са професионалисти. Но това са големи професионалисти. И ако г-н Рангелов е познат на публиката в още поне десетина оперни театри в чужбина, то г-жа Стоянова е сред най-известните и най-търсените оперни изпълнителки по света.
Как се стигна дотам, такова голямо величие в оперната музика да изпълнява литургийни песнопения тази вечер в зала „България“? Обяснението е невероятно просто: виенската камерзенгерин Красимира Стоянова и нейният съпруг са духовни чеда на свещеника Александър Лашков (а съпругът Димитър е постриган за иподякон от митр. Йосиф в катедралата ни в Ню Йорк!). Чудно ли е тогава, че тя ще изпълни и молбата на композитора свещ. Лашков да изпее солата за сопран в тази литургия?
Радостното е, че стотици хора станаха съпричастни на това музикално събитие с религиозен характер. Приятното е, че хорът, под изключително вещото диригентство на Елиянка Михайлова, заедно с допълнително включващата се на определени места младежка академична формация, не просто изпълняваха песнопенията от литургията, а се молеха, както и всички, които присъствахме на техните музикални постижения.
Върхът отново беше г-жа Стоянова, която не само се представи блестящо, както го прави и на сцената, а ни накара всички да съпреживеем молитвите от литургията на св. Йоан Златоуст. Защото тя не за пръв път пее църковни песнопения. Правела го е и в България, много често във Виена (в нашия храм „Св. Йоан Рилски“ с председател ставроф. ик. Иван Петкин) и на други места, но тази вечер сякаш беше една смирена богомолка, даваща всичко от себе си, за да изпълни свещения завет: „Ще пея на моя Бог, докле съществувам!“ (Пс. 103:33). Сценично майсторство, може би? Гледали сме много изпълнения на църковна музика с отлично сценично поведение, но такава молитвеност, поне аз, видях за пръв път.
Мисля си още, че ако сред мъжките солови изпълнения на църковна музика на първо място (не само у нас) стои покойният световен бас Борис Христов, то сред женските солови изпълнения на тази музика на първо място (не само у нас) тази вечер се изкачи световният сопран Красимира Стоянова.
А о. Александър Лашков тази вечер сигурно беше най-щастлив да види три свои духовни рожби на върха на музикалния живот: Златоустовата си литургия № 5, хора на „Света Троица“ и Красимира Стоянова. Облажаваме го!
Трябва тук да се отдаде заслуженото и на умението на композитора отец Лашков да създава музика, не за да радва ухото, а да говори на съзнанието на богомолеца, да завладява сърцето му. Сам о. Лашков е учил и изпълнявал източноцърковно пеене, така че то от младини е близко до сърцето му; работил е дълги години като църковен диригент, изучил е и академичните постижения на музикалното изкуство. Затова в неговото творчество, включително и в Литургия № 5, се наблюдават мотиви от източното църковно пеене, но се следват класическите норми на руската хорова църковна музика, без да се изпада в самоцелно музициране. Авторът е не само композитор, но преди всичко духовен пастир, който иска и чрез музиката да постигне своите пастирски цели. В крайна сметка хорът и солистите не просто пееха, те ни говореха с думите на боговдъхновените литургийни молитви.
Поздравяваме ги!
