Неврокопският митрополит Натанаил е изразил особено мнение по време на гласуването на Синодалната наредба за отстраняване на митрополити, непребиваващи в епархията си повече от две години. Митр. Натанаил счита, че въпросната Наредба може да нанесе вреди на институцията на Българската православна църква. Той открито заявява, че наредбата е приета като средство за решаване на каноничния проблем, възникнал след изказванията на епископ Тихон по време на срещата с папа Бенедикт ΧVI и ангажиращи БПЦ с позиция, която тя не споделя.
В особеното мнение, публикувано в официалния сайт на Българската патриаршия (тук), митрополит Натанаил разкрива причините за несъгласието си с решението на Св. Синод и обяснява, защо счита синодалната наредба за недействителна. Той разсъждава и за кризата на съборността в работата на Св. Синод и изразява опасенията си от нови разцепления и нарушаване на църковния мир, ако ръководният орган на Българската православна църква не стъпи неотклонимо върху каноните на Православната църква и Устава на БПЦ:
"Както заявихме в заседанието, за нас, някои членове на Св. Синод съзнателно изместиха църковно-каноничния проблем, който се появи с изявите на Тивериополския епископ Тихон непосредствено след VIII-я Епархийски събор на Западно- и Средноевропейска епархия, проведен в гр. Рим от 16 до 21 октомври 2009 година и най-вече с присъствието си на генералната аудиенция с Папа Бенедикт XVI и изказванията му пред микрофоните на Радио Ватикана.Св. Синод вместо да вземе решение относно постъпките на Тивериополския епископ Тихон взе решения да изслуша и приеме с явно гласуване текст на СИНОДАЛНА НАРЕДБА, която според нас е в ущърб на самата духовна Институция - БПЦ. Поведението на Тивериополския епископ Тихон трябва да бъде преценявано отделно и да му се търси отговорност по каноните и Устава на БПЦ - БП, а не този случай да се възприема като „неотложен", за да се издаде НАРЕДБА за освобождаването на един епархийски митрополит, който по възприетия неоспорим принцип в УБПЦ-БП, служи пожизнено. Оборването по каквито и да е поводи на този азбучен постулат на каноните на Православието не може да бъде повод за издаването на СИНОДАЛНА НАРЕДБА при неотложни случаи. Правомощие на Св. Синод съгласно чл. 52, т. 12 е „да приема синодални наредби за устройството и управлението на Църквата в неотложни случаи и да ги внася за разглеждане в първия свикан след издаването им Църковен събор"".
По-нататък в мнението си митрополит Натанаил протестира срещу нарушаването на основния каноничен принцип на Църквата за пожизнеността на служението на патриарха и митрополитите. Той заявява:
"Най-важният въпрос, който в случая трябва да бъде изяснен е кой случай е „неотложен”? На първо място - това може да бъде само случай, за който липсва уредба въобще в Устава на БПЦ - БП, че да се налага Св. Синод да законодателства вместо Църковния събор. Второ - това трябва да бъде случай, който не засяга духа на Устава и неговите основни начала, а именно - съборност, единство, каноничност, а за БПЦ и принципа на пожизненост на патриарха и митрополитите. С взетото решение на Св. Синод се нарушават тези основни принципи на Православната църква. Нещо повече, те се използват за манипулиране, за да се “оправдае" поведението на Св. Синод. Ако някой е искал да въведе принцип, различен от пожизнеността е следвало да стане чрез приемане на норма в Устава от Църковния събор, защото противното е нарушаване на този принцип, което означава заобикалянето на Устава и злоупотреба с правото да се издават синодални наредби по този въпрос. Трето - наличието именно на чл. 82, ал.4, изр. 1, според който: „когато поради неизлечима болест епархийският митрополит не може да изпълнява служенето си, Светият Синод назначава за епископ, управляващ епархията" изключва възможността по тези въпроси да се издава синодална наредба, а още по-малко може да бъде определян като неотложен. Отсъствието на митрополит Симеон от епархията му е именно поради неизлечима болест като здравословно състояние, а не е поради някаква друга причина. Между тези две обстоятелства има причинно-следствена връзка и те не могат да бъдат разкъсвани и да се тълкуват сами за себе си. Следователно, извън тези хипотези Св. Синод няма право да се произнася с извънредно законодателство под формата на наредби, както и по всички други въпроси, по които има уредба в Устава, макар и на нас като членове на Светия Синод да не ни удовлетворява или да смятаме за непълна".
"Най-важният въпрос, който в случая трябва да бъде изяснен е кой случай е „неотложен”? На първо място - това може да бъде само случай, за който липсва уредба въобще в Устава на БПЦ - БП, че да се налага Св. Синод да законодателства вместо Църковния събор. Второ - това трябва да бъде случай, който не засяга духа на Устава и неговите основни начала, а именно - съборност, единство, каноничност, а за БПЦ и принципа на пожизненост на патриарха и митрополитите. С взетото решение на Св. Синод се нарушават тези основни принципи на Православната църква. Нещо повече, те се използват за манипулиране, за да се “оправдае" поведението на Св. Синод. Ако някой е искал да въведе принцип, различен от пожизнеността е следвало да стане чрез приемане на норма в Устава от Църковния събор, защото противното е нарушаване на този принцип, което означава заобикалянето на Устава и злоупотреба с правото да се издават синодални наредби по този въпрос. Трето - наличието именно на чл. 82, ал.4, изр. 1, според който: „когато поради неизлечима болест епархийският митрополит не може да изпълнява служенето си, Светият Синод назначава за епископ, управляващ епархията" изключва възможността по тези въпроси да се издава синодална наредба, а още по-малко може да бъде определян като неотложен. Отсъствието на митрополит Симеон от епархията му е именно поради неизлечима болест като здравословно състояние, а не е поради някаква друга причина. Между тези две обстоятелства има причинно-следствена връзка и те не могат да бъдат разкъсвани и да се тълкуват сами за себе си. Следователно, извън тези хипотези Св. Синод няма право да се произнася с извънредно законодателство под формата на наредби, както и по всички други въпроси, по които има уредба в Устава, макар и на нас като членове на Светия Синод да не ни удовлетворява или да смятаме за непълна".
Св. Синод за пореден път абдикира от задълженията си, регламентирани в свещените канони и приетия преди близо година нов Устав на БПЦ - БП, чл. 58, т. 2., т. 19., т. 26. и т. 30. Въз основа на тези правомощия посочени по-горе Св. Синод можеше да разреши проблема, създаден от Тивериополския епископ Тихон безболезнено като начало, а в случай, че не се поправи тогава да се пристъпи към църковен съд, съгласно указанията на свещените канони и действащия Устав на БПЦ - БП, ЧАСТ ВТОРА ЦЪРКОВЕН СЪД. Вместо това Св. Синод в нарушение на свещените канони и Устава на БПЦ — БП, реши със СИНОДАЛНАТА НАРЕДБА да освободи Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон „от задълженията му като правоправещ Епархийски архиерей на Западно- и Средноевропейска епархия, считано от 1 .XII.2009 година.
В чл. 2 от Устава на БПЦ - БП гласи: "Основа на устройството и управлението на Българската православна църква - Българска Патриаршия са: Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци и настоящия Устав", т. е. Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци имат преднина и преимущество пред Устава. Въпреки всичко с приемането на СИНОДАЛНА НАРЕДБА на основание чл. 58, т. 12 във връзка с чл. 82, ал. 3 от УБПЦ - БП се наруши чл. 82, ал. 1, според който служенето на митрополита е пожизнено, като в същото време се наруши и ал. 3, в която се казва: „Когато митрополит по собствено желание и по причини, допустими от църковните канони, бъде освободен от длъжност, той носи титлата „бивш". Светият Синод му осигурява условия за живот, отговарящи на висотата на предишното му служение".
Високопреосвещеният Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон не е подавал оставка, Св. Синод не го е обвинил в нарушение на свещените канони или действащия Устав на БПЦ - БП, за да го освобождава, приемайки писмената му оставка или произнасяйки се с решение на църковен съд. Митрополит Симеон се е възползвал, поради болест, и на основание чл. 82, ал. 4 от УБПЦ - БП е поискал и е получил от Св. Синод с решение епископ за управляващ епархията.
Ние като член на Св. Синод сме длъжни да заявим, че решението, с което се прие СИНОДАЛНАТА НАРЕДБА е нищожно, поради изложените по-долу съображения.
В ЧАСТ ПЪРВА - УСТРОЙСТВО, Глава пета - СВЕТИ СИНОД, Раздел IV
- ЗАСЕДАНИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД, чл. 63, ал. 2 четем: “Решенията се приемат с мнозинство повече от половината на всички членове на Светия Синод, като при равногласие надделява мнението, за което е дал глас председателят". В чл. 3 от УБПЦ - БП се изброяват 13 епархии в пределите на Република България, а в чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2, двете епархии извън пределите на РБългария, които влизат също в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква - БП или общо 15. В заседанието на Св. Синод в този ден присъстваха 12 епархийски митрополити, в това число и Българският Патриарх, който е и Митрополит Софийски. Дали епархийски митрополит отсъства или е овдовял епархийският митрополитски престол това няма значение., т.е. от 15 половината не е 7 макар и в това число да е Председателят на Св. Синод. Това е абсолютно изискване, тъй като това е волята на Устава и по този въпрос делегатите на VI ЦНС ясно изразиха становищата си като дадоха пример, че при наличие на кворум от най малко 8 членове на Св. Синод съгласно чл. 60 от Устава, не е редно да се взимат решения с обикновено мнозинство, т.е само от присъстващите.
Когато се решава съдбата на един митрополит на БПЦ е неприемливо за нас да се взема решение в негово отсъствие. И на най-големите престъпници свещените канони дават възможност да бъдат изслушани, преди да бъдат осъдени или наказани, а с още по-голямо основание това трябва да се спазва спрямо един епископ, когато Св. Синод го освободи като епархийски митрополит.
Поради гореизложеното считаме, че:
1. Няма основание да се приема СИНОДАЛНА НАРЕДБА, тъй като поради изложените съображения по-горе няма „неотложни случаи" и не ни стана ясно кое е неотложното в случая,
2. За да се пристъпи към приемане СИНОДАЛНА НАРЕДБА ,,за устройството и управлението на Църквата в неотложни случаи трябва да има добре обоснована причина. В случая Св. Синод въобще не проучи и не разгледа други преписки, касаещи църковния живот в Западно- и Средноевропейска епархия, както и решенията на VIII-я епархийски събор относно промени в Устава на епархията. Но каквито и да са другите случаи в тази епархия, това не обосновава освобождаването на митрополита й.
3. Дори да беше уставно издържана СИНОДАЛНАТА НАРЕДБА и тя самата не дава възможност да бъде освободен Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон от митрополитско служение, защото приетият с явно гласуване текст в т. 1: ,,Св. Синод може да го освободи като епархийски митрополит с решение, взето с мнозинство повече половината на всички членове на Светия Синод, като при равногласие надделява мнението, за което е дал глас Председателят на Св. Синод". Ще се повторим 7 не е дори половината от 15 гласове. Но и още нещо - т. 2 от § 1 не посочва причината и на какво основание го освобождава. Не може с наредба да се предвиди мнозинство, различно от Устава за вземане на решения на Св. Синод.
4. Не може да се назначава временно управляващ митрополит Западно- н Средноевропейската епархия на основание СИНОДАЛНАТА НАРЕДБА, приета в нарушение на Устава, защото за нас епархията не е свободна и не може да се освобождава с наредба, а само при условие на овдовяване или овакантяване на митрополитския престол.
5. Освобождаването на Тивериополския епископ Тихон от управлението на Западно- и Средноевропейска епархия също е без оповестена причина и на какво основание става. Но дори освобождаването му да беше мотивирано, то трябваше да предшества СИНОДАЛНАТА НАРЕДБА с отделно решение, което да отмени решението ни, с което е назначен от Св. Синод за управляващ епископ.
На основание гореизложените факти ние се убеждаваме, че решението е взето не както подобава на църковна Институция, а на основание на личностни амбиции и отношение, което не говори само по себе си добре за самите нас. Не могат да ни убедят разсъжденията, че по този начин предотвратяваме възможността на епископ Тихон да направи или въведе епархията в уния с Римския папа или пък да предпазим вярващите от подобно нещо. Който е решил да напусне спасителното лоно на Светата Православна Църква и погуби душата си никой не е в състояние да го спре да стори това. Поведението на който и да е клирик не оправдава противоуставните решения и действия спрямо него.
За пореден път оставаме с убеждението, че в някои членове на Св. Синод липсва чувство за отговорност, братската любов, не царува искреност помежду ни, поради което се създават условия за разбиване, а не за запазване пълнотата и единството на светата ни Църква. Може би затова светата ни родна Църква още е обуреваема от тежкия грях на разкола. Считаме, че когато има неизяснени проблеми, каквито и действия да се предприемат, не може да се стигне до положителен резултат. С такива решения се създават поводи за нови разцепления и нови разколи. Кому е нужно днес това? Питаме се, такава ли е грижата ни за запазване на църковния мир и единство?
Страхът от отговорността пред Бога и Неговия народ ни принуждават да държим тази позиция, с която се разграничаваме от решенията на Св. Синод, прот. № 50 от 1.12.2009 година, § 1, които по нашата архиерейска съвест, не са от полза за светата Църква. Отговорността от последиците са за сметка на тези, които са взели решението.
Надяваме се и се молим Бог да устрои нещата в Св. Синод тъй, че в бъдеще при взимане решения дори и в най-дребното, за да се окажем наистина и пред Бога православни епископи и пастири, които са готови да положат душите си за Божието стадо (Йоан 10:11), а не да го пръскат".
