Областният управител на Бургас Любомир Пантелеев върна на Българската православна църква сградата на храм „Св. Кирил и Методий“ в гр. Созопол. Със своя заповед от 12 октомври т. г. г-н Пантелеев отне правото на управление върху имота, който е частна държавна собственост, от Централна база за подводни археологически проучвания – гр. Созопол.
Процедурата по връщането на храмовата постройка на храма е следствие от писмото от председателя на църковното настоятелство в гр. Созопол с приложена подписка от жители на града. В писмото се предупреждава, че сградата, декларирана като паметник на културата, не се поддържа и се руши – покривът тече, източната апсидна част на храма е пропукана, корнизът е паднал. Писмо на общ. Созопол потвърждава, че сградата не се ползва от Централната база за археологически проучвания.
Втора заповед от 12 октомври на Областния управител г-н Пантелеев отписва сградата от актовите книги за държавна собственост и я предава на Българската православна църква чрез упълномощения председател на Църковното настоятелство при храм „Св. Георги“ и всички църкви в гр. Созопол ставроф. ик. Иван Стоянов Попов.
Този административен акт също е поискан от председателя на църковното настоятелство с приложена подписка от жителите на града. Представени са доказателства за неправилно актуване на имота за държавен – дадено е разрешение от Св. Синод да бъде отстъпена за изпозване сградата на храма от ГНС-Созопол за общ музей, филиал на Окръжен музей – Бургас, но при условие, че св. олтар не се използва за музей. През последните двадесетина години храмът се ползваше за сцена при известните есенни културни прояви под името „Аполония“ и това допълнително засягаше религиозното чувство на вярващите в града и страната.
Сградата е построена за православен храм и се е ползвала за богослужебни нужди от Българската православна църква. В плановете на гр. Созопол тя фигурира като църковен храм „Св. Кирил и Методий“.
Парадоксалното беше, че този храм е построен в началото на стария град на Созопол от българските тракийски бежанци след Първата световна война и е посветен на славянските първоучители. Тъкмо българската власт обаче след 1944 г. е отнела този храм, като енорията е трябвало да се задоволява с богослужения само в гръцкия храм „Св. Георги“, който също не е бил пощаден: бил е „отрязан“ с около метър от западната страна при разширяване на улицата през 60-те години на 20 в.
В писмо по този въпрос директорът на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет подчертава, че в случая не само е нарушено споразумението за условията на ползване на църквата за музей, но и задържането на храма в ничия собственост дискредитира демократичната ни власт, защото това е явно накърняване на правата на вярващите.
Жителите на града бяха убедени, че пречките за връщането идват от заинтересовани хора, които се облагодетелстват от площта около храма (която е някогашният му двор и безспорно е негова собственост), където от май до септември се разполагат сергии, кебапчийници и пр.
За отбелязване е, че през последните години енорийският свещеник (от 1979 г.) ставроф. ик. Иван Попов успя да върне за религиозен живот няколко стари храма в града, които се ползваха като музейни експозиции.
* Източник: Религия.бг и собствена информация
