Мобилно меню

4.2702702702703 1 1 1 1 1 Rating 4.27 (37 Votes)
protestant.jpgВече за съжаление свикнахме с факта, че в нашата православна от векове страна, страна в която още апостолските мъже са проповядвали, идват петдесетници-харизматици за да ни „евангелизират”. В столицата ни, тук където през 4 в. сл. Хр. се е състоял Сердикийския събор от 25. 09. до 01. 10 ще се проведе протестантска петдесятна конференция и то в салона на столично кино...

Вярвам, че повечето от читателите на нашия портал познават отстъпленията на петдесетниците-харизматици от учението на Църквата. Всъщност не е за учудване, че те отричат Св. Предание, претворяването на св. Дарове в Тяло и Кръв Христови, църковната йерархия, иконите и изобщо богослужебните последования. Това те правят защото никога не са били членове на светата Православна Църква и не са запознати нито с нейната проповед нито с нейното живо Предание. Затова ще се си позволя да споделя с вас само искреното си възмущение от самочувствието с което тези „евангелизатори” идват в нашата страна, при нас, които отдавна сме евангелизирани и то както споменах от приемниците на св. апостоли.

Първите гостенски лекции ще бъдат изнесени от г-н Ебенезер Маркуи от Гана. На поканата, която ми бе подадена любезно пред неговото име чета "апостол Ебенезер Маркуи, Гана". В първия момент онемях, онемях, въпреки че от години зная за самочувствието на повечето петдесетници-харизматици да се смятат за равни на светите апостоли. Нима г-н Ебенезер Маркуи е обиколил над 6000 км само по море като св. ап. Павел и основал ли е толкова поместни Църкви, благовестейки словото на Спасителя (и то непромененото слово на Христа)? Ето какво четем за св. ап. Павел в 2 Коринтяни: „Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране. Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един; три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско; много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя, в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота” /11:23-27/.

Нима Маркуи е възкресявал мъртви, като ап. Павел (Деян. 20:9-10) и ап. Петър (Деян. 9:36-41)? Или пое кърпите, допряни до снагата му са носели изцерение (Деян. 19:12). Нима сянката му е лекувала (Деян. 5:15)? Или може би има любов, подобна на тази на св. Йоан Богослов. Колко и какви послания е написал и дали е готов да пожертва дори живота си за Христос както това са сторили 11 от дванадесетте апостоли? И защо проповядва в страни, които за разлика от Гана отдавна са християнски защото апостолите не са имали практиката да проповядват там, където Словото Божие вече е било проповядвано (2 Кор. 10:16)?

Въпросите ми имат много отговори – един от тях се казва гордост, друг отговор ми казва – самопрелъстяване и прелъстявене. Но има и още няколко – ние, православните небрежим за бисера който имаме – нашата вяра. Все още голяма част от нас влизат в храмовете само по празници защото такава е традицията. Често млади хора се кръщават защото без Кръщение не могат да се венчаят... А венчанието безспорно е много по-красиво от обреда в общината където обикновено жена на средна възраст чете мили но нетрогващи сърцата думи... В училищата все още само на места се изучава вероучение, а моите колеги подобно на апостолите учат децата почти без да получават възнаграждение. В малко софийски храмове се извършват беседи. Все още малко са добре подготвените и образовани свещеници и църковнослужители.

Надявам се тази конференция, наречена „Видение 2005” да ни накара да видим какво ние – завършилите богословие и незавършлите такова, епископи, свещеници и православно изпълнение,  ние които познаваме поне основните истините на нашата апостолска вяра можем и трябва да направим за да продължава през вековете да се преподава истинното Евангелско Слово в Христовата Църква.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/x4cxa 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж