Вече за съжаление свикнахме с факта, че в нашата православна от векове страна, страна в която още апостолските мъже са проповядвали, идват петдесетници-харизматици, за да ни „евангелизират“. В столицата ни – тук, където през 4 в. сл. Хр. се е състоял Сердикийският събор, от 25 септември до 01 октомври 20005 г. ще се проведе протестантска петдесятна конференция, и то в салона на столично кино…
Вярвам, че повечето от читателите на нашия портал познават отстъпленията на петдесетниците-харизматици от учението на Църквата. Всъщност не е за учудване, че те отричат Св. Предание, претворяването на св. Дарове в Тяло и Кръв Христови, църковната йерархия, иконите и изобщо богослужебните последования. Това те правят затова, защото никога не са били членове на св. Православна църква и не са запознати нито с нейната проповед, нито с нейното живо Предание. Затова ще се си позволя да споделя с вас само искреното си възмущение от самочувствието, с което тези „евангелизатори“ идват в нашата страна, при нас, които отдавна сме евангелизирани, и то, както споменах, от приемници на св. апостоли.
Първите гостенски лекции ще бъдат изнесени от г-н Ебенезер Маркуи от Гана. На поканата, която ми беше подадена любезно пред неговото име чета „апостол Ебенезер Маркуи, Гана“. В първия момент онемях – онемях, въпреки че от години зная за самочувствието на повечето петдесетници-харизматици да се смятат за равни на св. апостоли. Нима г-н Ебенезер Маркуи е обиколил над шест хиляди километра само по море, като св. ап. Павел, и основал ли е толкова поместни църкви, благовестейки словото на Спасителя (и то непромененото слово на Христа)? Ето какво четем за св. ап. Павел: „Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране. Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един; три пъти са ме с тояги били, веднъж – с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско; много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя, в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота“ (2 Кор. 11:23-27).
Нима Маркуи е възкресявал мъртви, като ап. Павел (Деян. 20:9-10) и ап. Петър (Деян. 9:36-41)? Или поне кърпите, допирани до снагата му, са носели изцерение (Деян. 19:12). Нима сянката му е лекувала (Деян. 5:15)? Или може би има любов, подобна на тази на св. Йоан Богослов. Колко и какви послания е написал и дали е готов да пожертва дори живота си за Христос както това са сторили единадесет от дванадесетте апостоли? И защо проповядва в страни, които – за разлика от Гана – отдавна са християнски, защото апостолите не са имали практиката да проповядват там, където Словото Божие вече е било проповядвано (2 Кор. 10:16)?
Въпросите ми имат много отговори. Един от тях се казва гордост, друг отговор ми казва – самопрелъстяване и прелъстявене. Но има и още няколко – ние, православните, небрежим за бисера, който имаме – нашата вяра. Все още голяма част от нас влизат в храмовете само по празници защото такава е традицията. Често млади хора се кръщават защото без Кръщение не могат да се венчаят… А венчанието безспорно е много по-красиво от обреда в общината, където обикновено жена на средна възраст чете мили, но нетрогващи сърцата думи… В училищата все още само на места се изучава вероучение, а моите колеги, подобно на апостолите, учат децата почти без да получават възнаграждение. В малко софийски храмове се провеждат беседи. Все още малко са добре подготвените и образовани свещеници и църковнослужители.
Надявам се тази конференция, наречена „Видение 2005“, да ни накара да видим какво ние – завършилите богословие и незавършлите такова, епископи, свещеници и православно изпълнение, ние, които познаваме поне основните истините на нашата апостолска вяра, можем и трябва да направим, за да продължава през вековете да се преподава истинното Евангелско Слово в Църквата Христова.
