Посещението на президента на Руската федерация Владимир Путин на Атон е първото посещение на руски държавен глава в монашеската република. То беше подготвяно от дълго време, като беше предшествано от два неуспешни опита през 2001 и 2004 г., когато съответно лошото време и атентатът в Беслан осуетиха плануваното поклонничество.
Признанието на руския президент, което той направи в Карея, за голямата роля на Атон за руската култура и държава не поласка гърците. Напротив, гръцките медии ревниво следяха всяка дума и жест на Путин, за да потвърдят теорията за методично прокарвана политика за пославянчване на Света гора, чийто главен инициатор е РФ. Всъщност, голямата фобия, наречена „славяните превземат Атон“, има вече няколко века история, като нейният апогей беше в средата на 20 в., в разгара на студената война.
С какво президентът на РФ провокира гнева на гърците? Главно с трите основни въпроса, които се очакваше да бъдат обсъждани с ръководството на Света гора, с руските монаси в манастира „Св. Пантелеймон“ и гръцкото правителство.
Първият е сондиране на настроенията за промяна на статута на Света гора, която в момента е под духовното попечителство на Вселенската патриаршия и под военната закрила на Гърция. Съгласно действащото законодателство всички светогорски монаси са гръцки граждани.
Вторият е обсъждане на въпроса със скита „Св. Андрей“, който още през 1841 г. е бил обитаван от руски монаси и е построен в сегашния си велелепен вид с парите на имп. Александър Трети и последния руски император Николай Втори. В случай, че руският президент постави темата за връщането на скита на Русия, то игуменът на Иверския манастир архим. Василий (Гондикакис) щял да постави искане за връщане на един метох на обителта, който се намира в Москва недалеч от Червения площад.
Третият и най-обсъждан проблем е за увеличаване броя на визите за руски монаси, които искат да се подвизават на Света гора.
Посещението на руския президент беше подготвяно дълги години – още с посещенията на външните министри Сергей Примаков през 1997 г. и Игор Иванов през 2003 г. в руския манастир „Св. Пантелеймон“. Цел на президентската визита, според гръцките медии, е укрепването на руското монашество на Атон и в частност на обителта „Св. Пантелеймон“, в която след 1917 г. до 80-е години на 20 в. са заселвани главно монаси, прогонвани от манастирите на Московска патриаршия. Те са създавали доста главоболия на гръцката общност, като най-обсъжданите проблеми са: отказ да следват в богословската школа „Атониада“, нежалание да учат гръцки език, споменаване на патр. Алексий редом с Константинополския Вселенски патриарх Вартоломей, през август 2004 г. монасите издигнали над руския манастир руското знаме, въпреки че „Света гора е част от гръцката държава“, и мн. др., провокиращи гръцкия национализъм, прояви.
Руските дипломати не дават основание за такива страхове. Напротив, в своите публични изяви консулът в Солун отбелязва, че „… днес манастирът „Св. Пантеймон“ е обитаван не само от руснаци и украинци, но още от германци, холандци, грузинци и др., които не искат да се слага акцент върху националната принадлежност“.
По думите на руския консул в Солун Виктор Мнецов „… през вековете Атон е духовният център на руското православие“. Своеобразен връх на славянската духовност в ново време са св. Силуан Атонски, бивш войник от стражата на руския император, и старецът Софроний (Сахаров), който в средата на 20 в. напуска Атон и основава своя прочут манастир в Есекс, Англия. Старецът Софроний напуска своя любим Атон силно оскърбен от интригите срещу него, които принуждават най-авторитетния изповедник на Света гора през онзи период да напусне не само своя манастир, но и Гърция.
Ето кратката историческа справка за „появата на руското монашество на Света гора“, публикувана в днешния брой на в-к „Вима“.
1140 г. – първите руски монаси се появяват на Света гора и се заселват в манастира „Ксилургу“.
1169 г. – игуменът Лаврентий проявява претенции и получава „Св. Пантелеймон“, а манастирът „Ксилургу“ е превърнат в скит.
1765 г. – по времето на патр. Самуил Ханджери (който унищожава Охридската и Печката архиепископии – бел. ред.) монасите от „Св. Пантелеймон“ се местят от манастира към морето поради пожар и там основават обителта „Русико“, където тя е и днес.
1874 г. – ръководството на Света гора изпраща деветчленна комисия в манастира, която променя неговия устав. Според промените игумен на руския манастир трябва да е грък, а руските монаси една трета по-малко от гръцките. Уставът е приет, но руските монаси го оспорват пред Вселенския патриарх.
1875 г. – посланик на Руската империя в Константинопол е граф Игнатиев и под негов натиск патр. Йоаким Втори издава сигилий, с който определя за игумен на манастира руския монах Макарий.
1910 г. – Балканите горят. В манастира „Св. Пантелеймон“, в скитовете Тиваида, „Св. апостол Андрей“, „Св. пророк Илия“ и в стотици килии живеят над три хиляди руски монаси. Според гръцката пропаганда става дума за войници, които са готови всеки момент да нахлуят в областта.
1913 г. – руските монаси правят подписка, която отправят в Лондон, с искане за международен статут на Света гора.
1914 г. – гръцките монаси се оплакват пред светогорското ръководство, че правата им редовно се нарушават.
1941 г. – монахът Василий (Кривошеин)1 се опитва да промени състава на ръководството на Света гора и иска в него да се включат и представители на скитовете, а не само на манастирите. Пътува често до България, събира храни и жито за монасите-славяни. Той също иска международен статут на Света гора. Сблъсква се със съпротивата на сръбските монаси, които са предпочитали да гладуват, но не и да приемат храни от България.
1944 г. – монах Василий (Кривошеин) внася обвинение пред ръководството на Света гора, в което пряко обвинява гръцката държава в отклоняване на средства, дарени от руски благотворителни организации и институции. Говори и за етнически групи на Света гора.
1947 г. – монах Василий (Кривошеин) е арестуван и съден заедно с други руски и български монаси от специален съд в Солун. Осъден е на две години затвор поради „сътрудничество с врага по начин, недостоен за гръцки гражданин, засягане на националното достойнство и улесняване на делото на окупацията…“.
1 Монах Василий (Кривошеин; 1900-1985 г.) е автор на първото монографично изследване, посветено на гносеологията, антропологията и аскетиката на св. Григорий Паламà: Аскетическое и богословское учение св. Григория Паламы, издадено през 1936 г. По-късно, през 1960 г., става Брюкселски и Белгийски архиепископ на Московска патриаршия. Трудовете му върху богословието на св. Григорий Паламà, св. Симеон Нови Богослов и мн. др. са в златния фонд на съвременната православна патрология.
