Румънската патриаршия най-сетне реши да излезе с официално прес-съобщение относно създадената критична ситуация с българския храм „Св. пророк Илия – Хан Колця” в Букурещ (виж тук). Трябваше многократно в българските и в румънските медии да се изобличи грубото и лишено от всякакъв „знак на братска обич” поведение към българската църковна община в Букурещ, за да се почувства гузно и да излезе най-накрая и тя с официално изявление. На пръв прочит се забелязват някои очевидни несъответствия:
- Къде е свободата, която има отец Петър Тотев, при положение, че му е наложен унизителен богослужебен план, съставен от десет заповеди? Иконом Петър Тотев не е назначен от Румънската патриаршия, нито получава възнаграждение от нея, за разлика от редовното месечно възнаграждение, което Българската патриаршия дава на румънския свещеник в София - факт, премълчаван досега. Къде е реципрочността? Бедната Българска църква изхранва румънския свещеник в София, докато заможната Румънска църква лишава от свобода на богослужебния език българския представител в Букурещ и следователно - българските християни. И не само това, но и го лишава от свободен достъп до храма. Много румънски вярващи са силно привързани към отец Петър Тотев. Но според разпоредбите на Букурещката архиепископия той трябва да обгрижва единствено българите. Питам се, къде е пастирският подход и защо се нарушава свободната воля на румънските вярващи, избрали отец Петър за свой духовник?!
Позволявам си да призова Румънската патриаршия да публикува изпратените до иконом Петър Тотев писма, заповеди, богослужебен план, за да преценят читателите на официалния й сайт (www.patriarhia.ro) какъв е използваният тон и дали наистина представителят на Българската патриаршия в Букурещ е „свободен и необезпокояван”?!
Но съм сигурен, че те няма да ги публикуват. Защото не истината, а етнически интереси се крият зад всичко това.