Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (34 Votes)
1_30.jpgРумънската патриаршия най-сетне реши да излезе с официално прес-съобщение относно създадената критична ситуация с българския храм „Св. пророк Илия – Хан Колця” в Букурещ (виж тук). Трябваше многократно в българските и в румънските медии да се изобличи грубото и лишено от всякакъв „знак на братска обич” поведение към българската църковна община в Букурещ, за да се почувства гузно и да излезе най-накрая и тя с официално изявление. На пръв прочит се забелязват някои очевидни несъответствия:

- Румънската църква „Св. Троица” в София е построена на румънски терен, но тя не е построена от румънското малцинство. Всъщност тази църква обслужва влашкото малцинство, което не е все едно с румънското. Защо иначе влашките организации в Румъния настояват да бъдат признати за независими малцинства?

- Примерът с руската църква „Св. Николай Чудотворец” е неуместен. В нея се служи на църковнослявански език, който е официален богослужебен език за Българската православна църква. Тоест, богослужебният език на руската църква в София не се различава от официалния богослужебен език на Българската патриаршия. Докато в българския храм в Букурещ отец Гавриил Григореску сам заявява, че „не разбира езика, разсейва се и не може да се съсредоточи по време на богослужение”. Редно е да се представи положението и на румънския свещеник в София, отец Нелуц Опря, понеже става въпрос за реципрочни отношения. До момента отец Опря служи сам и наистина необезпокояван от никого.

- Къде е свободата, която има отец Петър Тотев, при положение, че му е наложен унизителен богослужебен план, съставен от десет заповеди? Иконом Петър Тотев не е назначен от Румънската патриаршия, нито получава възнаграждение от нея, за разлика от редовното месечно възнаграждение, което Българската патриаршия дава на румънския свещеник в София - факт, премълчаван досега. Къде е реципрочността? Бедната Българска църква изхранва румънския свещеник в София, докато заможната Румънска църква лишава от свобода на богослужебния език българския представител в Букурещ и следователно - българските християни. И не само това, но и го лишава от свободен достъп до храма. Много румънски вярващи са силно привързани към отец Петър Тотев. Но според разпоредбите на Букурещката архиепископия той трябва да обгрижва единствено българите. Питам се, къде е пастирският подход и защо се нарушава свободната воля на румънските вярващи, избрали отец Петър за свой духовник?!

-  Многократно представители на Румънската патриаршия натякваха, че българският храм е бил използван повече от половин век безплатно. Белег на братската обич е готовността да извършиш определена благородна жертва за брата си. Ако започнем да говорим за пари, това вече е търговска сделка, диктувана изключително от законите на търговията. Това вече не са братски отношения, а алъш-вериш. Именно проявата на братска любов е знакът, по който светът ще разбере, че имаме християнски начин на живот, както е казал Спасителят Иисус Христос. Липсата на християнска любов ни приравнява към езичниците. А щом Румънската православна църква държи на това, че румънският народ още от основаването си (още от римско време) се е родил християнски, то какви са тези прояви на езически обноски?

-  В тази връзка, ако наистина отец Петър „може необезпокояван да продължи дейността си”, тогава защо след предаването от българска страна на комплект от ключовете на храма на 29 май т. г. те биват сменени и сега българският свещеник е възпрепятстван да изпълнява „пастирско-мисионерската, литургичната и административната си дейност”?

Позволявам си да призова Румънската патриаршия да публикува изпратените до иконом Петър Тотев писма, заповеди, богослужебен план, за да преценят читателите на официалния й сайт (www.patriarhia.ro) какъв е използваният тон и дали наистина представителят на Българската патриаршия в Букурещ е „свободен и необезпокояван”?!

Но съм сигурен, че те няма да ги публикуват. Защото не истината, а етнически интереси се крият зад всичко това.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krfq 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

scale 1200От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):

„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.

Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.

Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.

    Преп. Порфирий Кавсокаливийски