Мобилно меню

4.7333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.73 (120 Votes)

misunderstanding icon isolated white background misunderstanding icon isolated white background your web mobile app 133861726Едва ли има период в новата история на България, в който Българската православна църква да се е ползвала с такива привилегии от властта и одобрение от народа. Според последните социологически изследвания у нас българите имат най-голямо доверие в БПЦ в сравнение с другите институции. С решение на правителството заплатите на свещениците в България и в чужбина се изплащат от държавата. Храмове и манастири се строят и ремонтират със значителни  средства, отпускани пак от държавата. Министерството на образованието организира изготвянето на програми по Религия, стартира процес за подготовка и безплатно осигуряване на учебници по предмета за българските училища. В страната цари религиозен мир и няма дори сянка на съмнение в доброто отношение към Българската православна църква.

Същевременно в словото-поздравление от Св. Синод към патриарх Неофит за неговия рожден ден се казва: „В днешните трудни времена, изпълнени с големи предизвикателства, когато от всички страни сме обградени от недоброжелатели, които всячески се стремят да навредят на Църквата Христова, ние, Вашите съработници, Ви засвидетелстваме нашата пълна подкрепа, синовна в Христа любов и всеотдайност в отстояването на истинната Православна вяра“ (курсивът е на редакцията).

Тази картина на „днешните времена“ сякаш рязко се отличава от това, което ние наблюдаваме. Какво искат да ни кажат нашите митрополити? Кои са тези „недоброжелатели, които ги обграждат от всички страни“? Може би на тях са известни невидими за нас заплахи за нашата църква, които правят времената трудни и „изпълнени с големи предизвикателства“, така че е нужна мобилизация на висшия клир в отстояването на вярата или суверенитета на църквата ни? Така в наглед празничното слово се промъква съмнението, че някъде невидимо вървят сложни и много опасни процеси. В защита на БПЦ и патриарха обаче излизат синодните митрополити, които твърдо заявяват своята подкрепа за първойерарха на БПЦ: „Обещаваме, че няма да щадим сили, за да Ви помогнем във всеки един момент, когато бихте се нуждаели от нашата подкрепа в носенето на нелекия кръст на Патриаршеското служение“. Не е ли добре и Божият народ да е наясно с тези заплахи и да даде своя принос за защитата на църквата, а не само митрополитите? Защото в противен случай се създава неприятното усещане за обърканост: приемаме всяка държавна помощ и подкрепа, но се чувстваме нападнати и застрашени.

От друга страна, може всичко дотук да е хипотеза. На някои хора може да се струва, че Българската църква днес се ползва със значителни материални и законови облекчения, за да просвещава народа. И ако това не се случва задоволително, то причината не е, че някой ѝ пречи. Според други обаче мисията на Българската православна църква не достига до народа, защото тя преживява гонение от всички страни, заобиколена е с недоброжелатели, които всячески ѝ пречат. Както се казва, просто въпрос на гледна точка.

Остава обаче горчивото усещане за нещо сбъркано. Досега не сме станали свидетели някоя митрополия да се е отказала от държавна помощ – било то за заплати или за строеж на храмове, нито пък от евросубсидии за ремонт на храмове и манастири (такава помощ системно отказва само митрополията на САЩ, Канада и Австралия). Не сме чули някоя църковна структура да е отказвала дарения поради неизяснен произход на парите. Не сме чули и някъде целенасочено да се пречи на църквата да проповядва Божието слово или, още по-лошо, някой да лежи в затвора, защото е Христов. Антицърковната пропаганда не се подкрепя от държавата, както е било през комунизма. Тогава? Коя е причината да се чувстваме заобиколени от врагове? Дали не става дума за невидимите врагове, които не са от плът и кръв, но които се борят с Църквата още от самата ѝ поява?…

Нашият Господ Иисус Христос не насърчава неясното говорене, което поражда единствено смут и объркване у неукрепналите (виж Мат. 5:37). Не насърчава и агресивното слово, което иска да се наложи над другите. Всички ние и особено неукрепналите във вярата имаме нужда от ясно слово, което не призовава вярващите да се чувстват „герои в гонение“ (от това нищо добро не може да излезе), а ги насърчава да виждат истинските проблеми около себе си и да ги решават с Божията помощ. Без патетика и героизъм, просто и прямо, каквото е евангелското слово.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uhwqa 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.