Завърши набързо работата си смесената комисия за поготовката на прославянето (канонизацията) на Богучарския архиепископ Серафим (Соболев). В нея взеха участие архиереи, клирици и университетски преподаватели-богослови от БПЦ-БП и РПЦ-МП. Както сме свикнали да виждаме в такива случаи, всичко беше предварително подготвено от руската страна и независимо от фактическата невъзможност на Волоколамския митрополит Иларион (Алфеев) да участва в работата на комисията, бързо се стигна до заключителния документ (който кой знае защо се нарича „финален“).
Две и дори три неща правят обаче впечатление в цялата тази работа. Първо, нашата църква не използва възможностите и познанията на доц. свещ. д-р Стоян Чиликов, преподавател в богословската специалност на Пловдивския университет „Преп. Паисий Хилендарски“, който именно е изследвал житието и дейността на светия по живот владика Серафим. И това „изключване“ станало, защото един митрополит лично не долюбвал учения отец-доцент. А доколкото знаем, Св. Синод се състои от петнадесет души, при това негов председател е патриархът, а не отделен митрополит, колкото и амбициозен да е той.
Второ, в заключителния документ има един израз, който обосновано повдига въпросителни, а не им се дава никакво обяснение. Там се говори за „оспорваните въпроси, свързани с живота и дейността на архиепископ Богучарски Серафим (Соболев)“. Какви са тия оспорвани въпроси, доколко основателни са те и как са били заобиколени? Има ли нещо смущаващо, което се прикрива, или става дума само за някакви клевети от онова време? След такива изрази трябва да се дава и пояснение – от истината никой не губи.
Трето, в заключителния документ се казва кога точно (24 декември 2015 г. и сетне през февруари 2016 г. на свой Архиерейски събор) РПЦ-МП ще разгледа въпроса за прославлението, но нищо не се казва за това кога БПЦ-БП ще направи съответно същото. Надяваме се все пак, че нашият Св. Синод няма да чака сигнал по въпроса от Москва, а въпреки съкратените до 12 декември заседания ще намери време да си свърши своевременно своята работа. Защото архиеп. Серафим е бил руски висш клирик, но е обгрижвал и българи, а най-важното – основанията за прославата му са тъкмо годините в България, преди и след блажената му кончина на Православна неделя 1950 г. Затова е голяма отговорността на нашето висше църковно ръководство, както ще е голяма и радостта на целия ни православен народ, когато у нас, в София, България, стане официално прославлението на архиеп. Серафим – разбира се, на двустранна основа, но, надяваме се, и с участие на представители поне на съседните православни църкви.
И накрая една бележка към някои честолюбиви синодни митрополити: Двери не задава дневния ред на синода, нито това му е работа на този най-четен български православен портал. Дневният ред се задава от живота на цялата БПЦ-БП, а Двери просто представя волята и очакванията на православните българи по света и у нас, за които Св. Синод носи отговорност пред Бога.
