Животът на Българския екзарх Стефан не е протекъл в спокойно съзерцание. Годините и събитията са отеквали в неговата душа. Произнесените слова и речи, написаните статии са израз на тежки борби и протести срещу многото несправедливости и жестокости. Неговото духовно звание и църковен сан не са могли да бъдат броня, която да го откъсва от живота. Всичко той понася много болезнено и споделя по един забележителен начин.
Навсякъде и всякога Eкзарх Стефан държи здрава връзка с живота, който според него е „най-голям източник за реални поуки”. Това личи особено в неговите „нравоизобличителни, вразумителни и поучителни слова”, в които осъжда нравствените недъзи в обществото.
Забележителни са речите и словата му. Такива са речите му по радио София, в Народното събрание и повече от църковните му проповеди. Всички те са образец на ораторско майсторство. Неговите съвременници свидетелстват за ораторския му талант и пишат: „Просто човек е в недоумение с кого да го сравнява! Нов Йоан Златоуст ли е?”. Многократно писмено заявяват, че той има „много живо слово, чист, изящен, благороден, възвишен и разбираем език”.
Съвременни автори го описват така:
„Стиснал здраво своя архипастирски жезъл, той гордо стои, изправен и непоклатим. Само по израза на неговото лице и общата му осанка могат да се следят неговите вътрешни преживявания. Затова той най-често ни изглежда като една величествена фигура на боговдъхновен оратор, излъчващ голяма сърдечност, особено при неговия патетичен говор”.
Мислите и напътствията му имат знаменателно звучене – сякаш са писани днес, в днешния ден на обществото ни, разкъсвано от злоба и ненавист. Ето някои от тях:
„Истината е очевидна: от всички страни в света в България най-малко се цени и най-слабо щади чуждата чест, чуждата душа, чуждото духовно достояние... У нас, когато и принципни спорове се изследват и обсъждат, личните елементи са най-големи аргументи, с които полемиката борави... Ето защо наложително е системна проповед срещу хамовщината, против страстта да виждаш чуждите прегрешения, а своите да забравяш”.
„Време е не на думи, а на дело да се обяви война на войната и понятието демокрация да не бъде фирма и етикет, а жива и творческа действителност, в която истината, правдата, мирът и любовта да ръководят и украсяват личния и обществен, народен и международен живот”.
„България е болна и е болна отдавна. Болна е откакто е заразена с партийния живот преди още да бяха я възпитали в гражданските й права и задължения”.
„Когато светлината, която идва отгоре, бива пренебрегвана и затъмнена, тогава идва мракът отдолу. Защото, господа народни представители, анархията в един народ расте толкова силно, колкото суверенитетът на закона преминава в ръцета на тълпата, лишена от светлината на културата и закона... Ето защо в днешното бурливо време, пълно с изненадите на остра морална и икономическа криза... именно Вие, господа народни представители, имате върховното повеление да помните мъдрия съвет на римския законодател, че всяка пасивност към злото и невежеството узаконява и увеличава невежеството”.
„Когато Бог е с нас, никой и никога не може да бъде против нас. Ето защо винаги трябва да сме изправни пред Бога и да бъдем с Него и при Него... Не в силата е Бог, а в правдата!”.
„Мисля, че за мене беше нужно да видя как се отплаща за доброто със зло и колко е къса човешката памет, когато над нея работи завистта! И въпреки тоя бесноват поход, изгубил и ума, и дума в светлината на истината и правдата, аз няма да престана да обичам човека, убеден, че не всички човеци са Каиновци и Юди... В света има, слава Богу, още възвишени души, които отвратени и погнусени от поведението на изродените човеци, от фарисеите на живота и тяхната хамовщина, могъществено носят и безбоязнено в светлината разкриват добротата и благородството на истинския човек, на човека, който не е помрачил в себе си образа и подобието Божие!”.
„И понеже бях навлязъл в същината на въпроса, за да не прекъсвам хода на мислите си, бях отрекъл всички други занятия и свързаните с тях задължения, застанал изправен в самотата си лице в лице с деликатното питане и неговата действителност: наистина, защо няма мир на земята? И в обсъждането, в историческата и съвременна реалност, тоя път повече време отделих на Лев Толстой. Не се съмнявам, че си припомваш неговото творение „Война и мир”, за да разбереш, защо в случая се занимавам с Лев Толстой, който с най-голяма сериозност си задава питането „Защо животът е тъй суров, отвратителен, често срамен и нечовешки?” и сам си отговаря: „Защото никой не мисли за неговото подобрение...”.
„Когато Бог е с тебе, нямай страх от нищо и от никого. Вярвай в Него, старай се да изпълняваш заповедите Му, обичай Го от все сърце и не се бой. Той промишлява и бди над тебе и в минути на беди, неволи и изпитания. Той е твоя всесилен Помощник, Покровител и Спасител!”.
