Официалният сайт на Св. Синод постигна връх в своята информационна политика, като пусна в превод румънски материал по случая с отнетия храм на българската общност в румънската столица. Преди това любезно ни информираха, че Св. Синод в отговор на доклада на комисията от трима митрополити, посетили Букурещ, решил да благодари на Румънския патриарх за гостоприемството. Така или иначе не става ясна позицията на Св. Синод по въпроса за български храм в Букурещ и за предпазване от асимилация на българската етническа общност в Румъния.
Митрополити говорят на ухо за някакви грешки на българския свещеник там иконом Петър Тотев, но така и не излезе официална информация, дали има такива грешки, или това е пак информация от румънските църковни среди. Защото нека да не забравяме, че Румънската православна църква през последните години не поддържа отношения с Руската православна църква, на чиято канонична територия основа няколко епархии на антиканоничния принцип "така си искам, така си правя". По този принцип тя действа и на каноничната територия на Сръбската православна църква, която също прекъсна отношенията си с Букурещ.
В крайдунавските села у нас северните ни съседи подбудиха наши свещеници да искат да служат не на български (съответно църковнославянски) език, а на румънски. Сега ни взеха и църквата, тоест посегнаха на църковното ни посолство, така да се каже. В междудържавните отношения това е повод за война. В междуцърковните отношения най-печалното нещо са войните. Но някой трябва да вразумява войнолюбците все пак, нали? А не да им благодари за "добро отношение и възможности за... добри намерения"!
Бел. ред.: След като Двери.бг публикува този материал днес преди обяд, най-после с повече от едноседмично закъснение от официалния сайт на Св. Синод се сетиха, че те трябва да са медия, а не преводаческо бюро от румънски.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kr6h
И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики