И пеенето е с пари

Скандалът около концерта в Норт Дам извади наяве един скрит проблем, който обаче не е от днес: за заплащането на хората, които работят на църковната нива – свещеници, диригенти, певци, богослови, преводачи, учители, фотографи и т. н. По незнайни причини се смята, че този труд трябва да е безвъзмезден и доброволен, без да се мисли за това, как тези труженици ще се издържат. В Църквата има доброволчески инициативи и проекти, но хората участват в тях по собствено желание и се отказват от възнаграждението, давайки така своята лепта за развитието на църковния живот. Но това е различно от професионалното занимание с богословие или църковно пеене, което следва да бъде възнаграждавано като всеки друг труд. Подобно е отношението и към учителите по религия и преподавателите в прицърковните училища и школи, което ограничава броя на хората, които се посвещават на тази работа. Така тя се превръща в аристократично служение на Църквата, което могат да си позволят само хора със странични доходи, а останалите са обречени на мизерно съществуване. По този начин и на техния труд се гледа като на нископлатен, непривлекателен и непрестижен, което само по себе си е обидно.

Подобно отношение към дейността на хористите от вокалния ансамбъл „Св. Йоан Кукузел”, изрази и министърът на културата Вежди Рашидов. Той си позволи презрителни коментари към певците именно заради това, че трудът им не беше заплатен. Ако Министерството на културата беше изплатило по 1000 лв. хонорар на всеки от членовете на хора, тогава министърът щеше да говори с повече уважение за тях и за изкуството на църковното пеене. Вина за подобно неприемливо отношение към тях имат и самите хористи, и техният ръководител, съгласявайки се на ангажименти без заплащане. Затова бунтът на младите хористи е едва началото в битката за извоюване на авторитет и равенство в заплащането на всички хора на интелектуалния труд, както и на тези в областта на църковната просвета.