„Църквата – това съм аз!” – това означава заглавието, ако някой не го разбира. И естествено е заимствано от прословутия израз на „Краля-Слънце” Людовик (Луи) ХІV, живял преди триста години и имал подобни мераци и изказвания. Иначе бил много благочестив, всеки ден ходел на молитва в капелата си или на подходящо място, ако не бил в двореца. Смятал себе си за глава на католическата църква в Галия (Франция), а и защо не, след като без капка колебание твърдял: „L'état, c'est moi!” („Държавата – това съм Аз”). Пишем ги с главни букви някои думи, защото и той (простете за малката буква!) така си ги е мислел нещата. Ама това било през 17 век, а сега сме 21 век! И какво от това? Нима сега няма такива хора, които се отъждествяват с Държавата или с Църквата?
Накъде я завъртях ли се питате? Аз – наникъде. Завъртяха я обаче прекалено много към себе си онези хора в Българската Православна Църква – Българска Патриаршия, които не зачитат нито канони, нито правила, нито устави, нито наредби, нито решения на Светия Синод на БПЦ-БП. Досега виновен беше Старозагорският Галактион: той такъв, той онакъв – хубаво! Ама, Божем (това Божем трябва да е с главна буква за сведение на недораслите високопреосвещенства!), днешната изцепка с новото пловдивско архонтство, което със задна дата въпросният пловдивски (тук нещо не се получи главната буква!) щял да го вкара в устава на БПЦ-БП, нали е от водещия по уставност митрополит?! Нали го даде този, който командва целия синод, когото руският патриарх му отишъл на крака да го види и да го подкрепи, като му дойде времето („който чете, нека разбира” – Мат. 24:15), който громи всякакви рушители на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия, защото той (не го пиша с главна буква, за да не го обърка някой с Господа Бога!) е върховният и единствен пазител на каноните, на вярата, на истината, на традицията, на... какво ли още не?!
Както са тръгнали у нас нещата, римският папа с целия му приписван абсолютизъм бледнее пред тия самозабравили се български владици. Но това си е проблем на папата – у нас всичко си е наред, ние сме (супер)православни (сърце не ми даде да го напиша с главна буква, простете!).
Литература за недоучени митрополити (помага, опитайте!):
1. Доцент Архимандрит Сергий (Язаджиев). Господ Иисус Христос - единственный Глава Церкви. С., 1965.
2. Иван Желев Димитров. Господ Иисус Христос – единствен новозаветен Пастиреначалник и Първосвещеник (екзегетическо изследване). С., 1986.
