Мобилно меню

4.53125 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (32 Votes)
pict316__2_.JPGСтранно отбелязваме Деня на будителите. Без будители, които да будят народа, и без народ, който да проявява признаци на събуждане. За дефицита на будители вече много е говорено, за духовната криза на народа ни също. Свикнахме с тези неща, приехме ги като трагичен белег на времето ни. Но някак си съвсем не върви, Църквата да не проявява никакво желание да каже нещо на хората през този ден. Поне да им обясни, какви са били тези будители в миналото, какво са пробуждали у хората, как и най-вече защо. Един добър повод за Църквата е този държавен празник да каже нещо истинско на хората – за тях самите, за обществото, за вярата в Бога. Защото все пак, празникът е учреден в деня на св. Иван Рилски, като по този начин показва къде трябва да се търси разковничето за духовното пробуждане. Държавата не може да напълни този празник със съдържание – слова, цветя и държавни отличия създават цвят и вдигат празничен шум, но не достигат до сърцата на хората.

Единствен опит да каже (а и да покаже) нещо на обществото в този ден пожела владиката на най-голямата епархия у нас. Събра учители и видни общественици в митрополията и им обясни, какви трябва да бъдат новите народни будители. Според него тези нови будители и Христови следовници трябва да вървят по ... утъпкания, прав и лек път на Истината и по него да водят и народа. Какво пък толкова, просто витиевато слово, сигурно така трябва да се говори на светските хора. Нищо, че Христос казва, че просторен и лек е пътят, който води към погибел, а тесен и скръбен е пътят на истината, затова малцина тръгват по него. „Утъпканият, прав и лек път на Истината” звучи красиво, патетично, празнично. Слово с такава поанта напълно заслужава патетичното заглавие в официоза „Денят на народните будители в престолния Пловдив”. Но пък как ярко противоречи на евангелския дух на себеотрицанието, на смирението, на трудното и скръбно завръщане към себе си и корените си, което изисква жертви и отказ от утъпкания път на инерцията... Може би тук трябва да търсим отговора на въпроса, защо християнската вяра у нас няма силата на онзи квас, който може да закваси цялото общество и да роди новите будители и народни водачи. По широките пътища без съмнение се стига до престоли и престолни градове, но до Христа се стига по неутъпкани пътеки, където само смиреният взор може да различи стъпките на духовните отци на нашия народ – истинските народни будители.  


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kr38 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж